„Melancholyism“ от Super Whatevr може да се разглежда като изследване на самотата, копнежа и връзката чрез музика. Текстовете говорят за това, че човек няма къде да бъде и какво да прави, следователно остава сам с мислите си.
Повтарящите се реплики „Няма къде другаде да бъда / Така че ще остана вътре с теб“ може да предполагат вътрешен диалог или усещане за присъствие със себе си, може би опитвайки се да разберете или утешите себе си в моменти на изолация.
Освен това има препратки към пеене и говорене за група. Това може да символизира използването на музика като начин за навигиране през тази самота, може би предлагайки подобие на приятелство в отсъствието на физическа компания.
Текстовете фино навигират през меланхолията и може би желанието за истинска връзка, независимо дали със себе си или с другите, чрез споделени преживявания като музика. В края на деня рисува картина на самота, където музиката служи като мехлем, макар и не решение, на скритата самота.
Музиката, както е описана в тази песен, служи като терапевтичен изход и фин спътник сред изолацията и празнотата на самотата. Текстовете навлизат в типичното убежище, което музиката предоставя, където тя се превръща в пространство за излъчване на чувства, спомени и понякога за бягство.
Това е форма на изкуство, която позволява на хората да общуват и да общуват интимно с емоциите си, давайки усещане за присъствие и разбиране дори при липса на човешко взаимодействие. Мелодичната прегръдка не само помага при навигирането през тихите коридори на самотата, но също така създава безопасна платформа, където чувствата на човека се признават и уважават, осигурявайки утешително ехо в моменти на отчаяние и меланхолия.
Лично музиката винаги е била моето убежище по време на самота. Ефирните мелодии и трогателните текстове резонират с емоциите ми, осигурявайки успокояващо ехо в моменти на изолация. Това е като да имаш мълчалив спътник, който разбира всеки нюанс на чувствата ми, никога не съди, просто е там.
Във всяко дрънкане, ритъм и хармония намирам частици от себе си, които не само потвърждават емоциите ми, но и нежно ме водят през собствената ми меланхолия, точно както става в „Melancholyism“. Наистина е забележително как музиката може да бъде едновременно огледало и прозорец към душите ни, отразявайки най-съкровените ни чувства, като същевременно предлага поглед към алтернативни сфери на емоционално разбиране.“
Това беше официално издадено на 7 януари 2020 г. Това е една от песните в албума „Don’t You Wanna Be Glad“ на Super Whatevr.
Super Whatevr е група, основана от Skyler McKee, произхождаща от Orange County, Калифорния, САЩ. Първоначално започна като соло проект, в крайна сметка се превърна в група. Музиката им принадлежи предимно към инди рок и поп-пънк жанровете.
Групата е известна със своите интроспективни и емоционално заредени текстове, често изследващи теми, свързани с психичното здраве, себевъзприятието и междуличностните отношения. Дебютният им албум „Never Nothing“ беше издаден през 2018 г., последван от „Do not wanna be happy?“ през 2020 г. Skyler McKee, чрез Super Whatevr, използва музиката като път за навигация и изразяване на чувства, предлагайки на слушателите автентично, емоционално музикално изживяване.