Всички мъже свиреха на маршируващи барабани
И момче, те се забавляваха зад морето
Те пееха (хей)
Така че нашите съответстващи крака са маршируващи часовници
И всички сме твърде малки, за да говорим с Бог
Да, всички сме твърде умни, за да говорим с Бог
Препечете фините хора, които леят сребърни трохи
На нас от подсъдимата скамейка
Прокълнати неща звънят, докато изтичат
През малки пукнатини в крайбрежната алея
Плашило, сега е време за излюпване
Покълващи слънца и неостаряващи дъщери
Не знаеш ли, не знаеш ли
Че тези дини се усмихват
Просто не може да узрее под вода
Просто не може да узрее под вода
Всички мъже свиреха на маршируващи барабани
И момче, те се забавляваха зад морето
Те пееха (хей)
Така че нашите съответстващи крака са маршируващи часовници
И всички сме твърде малки, за да говорим с Бог
Да, всички сме твърде умни, за да говорим с Бог
О, всички сме твърде умни, за да говорим с Бог
О, крака от дървени вълни, вълни от дървени крака
Вълни от дървени крака
Крака от дървени вълни, вълни от дървени крака
Вълни от дървени крака
Крака от дървени вълни, вълни от дървени крака
Вълни от дървени крака
Крака от дървени вълни, вълни от дървени крака
Вълни от дървени крака
О, толкова близо
Причудливи стихове, богато украсени образи и покана за морски унес, „Behind The Sea“ на Panic at the Disco е майсторска комбинация от поетична символика и буйни звукови пейзажи. Издаден като част от пищния им албум от 2008 г. „Pretty. Odd.“, песента се откроява като особен скъпоценен камък, който примамва слушателите да се впуснат в дълбините му и да разкрият значението му.
В отклонение от театралния поп-пънк, с който групата първоначално беше известна, „Behind The Sea“ представя алтернативна вселена, в която времето, реалността и нормалността са спрени. Написана от Ryan Ross, импресионистичните текстове на песента и бароковата поп привлекателност предизвикват публиката да изследва отвъд повърхността на синтаксиса скритата символика на песента.
Песента започва със сън, „разливащ се“ от пределите на съзнанието на разказвача в реалността, завладяващ визуален момент, който задава тона на останалата част от парчето. Текстове като „wooden neck“, „sleeping waves“ и „candled swans“ предизвикват усещане за ефимерна, мечтателна красота. Тази песен създава свят, в който мечтите и реалността се сливат, създавайки картина, която е колкото объркваща, толкова и очарователна.
„Behind The Sea“ е пропит с морска символика, където самото море се превръща в метафора за подсъзнанието или непознатото. Нежното носене на „запалени лебеди“ през „восъчни езера“ дава живот на неодушевените, което предполага по-дълбок слой на съзнанието в действие. Ние виждаме света зад морето като конструкция от сложно екзистенциално майсторство.
Отличителна тема в песента е тази за радостта и игривостта, както се вижда от мъжете, които „свиреха на маршируващи барабани“ и „се забавляваха зад морето.“ Тук има ода за бягството от реалността, което предполага както буквално, така и образно пътуване от бреговете на нормалното и в сферата на фантазията, необвързана от обществените очаквания.
Конкретната употреба на думата „отзад“ предполага потайна или забулена област, място, отстранено от погледа на света без излаз на море. В този морски театър героите действат със синхронизирана фриволност, необезпокоявани от сериозността на реалността. Това е причудлива отсрочка, която танцува с концепцията за освободено време и пространство, общ празник, който пулсира със свобода.
Може би най-дълбокото изказване на песента идва в скромното осъзнаване, че „всички сме твърде малки, за да говорим с бог.“ Този ред се разгръща, за да се изправи срещу човешкото състояние, нашата незначителност пред лицето на вселената и нашето безстрашно търсене на значение в него. И все пак, парадоксално, ние сме „твърде умни, за да говорим с бог“, което критично отразява вярата на Просвещението в човешкия разум над божественото откровение.
Това предполага разрив, самоналожена бариера, изградена върху нашето интелектуално високомерие. Песента критикува напрежението между знанието и вярата и нашата склонност да надраснем мистичните обяснения за чудесата на живота. В тези текстове Рос задава въпроса дали нашето просветление е довело до екзистенциално откъсване от по-дълбоките разговори на битието.
Отвъд метафизичния дискурс, песента има и присъща привлекателност в своите закачливи и запомнящи се реплики. „Toast the fine folks casting silver crumbs“ вплита мелодия с класа и ексцентричност, докато „watermelon smiles“ и „oneageless daughters“ предлагат сюрреалистично любопитство, почти като на Карол.
Звуковото качество на думите в „Behind The Sea“ е хипнотизиращо; всяка сричка, богата на барокова поп ДНК, Panic at the Disco експериментираше в ерата на този албум. Слуховото изживяване е всичко друго, но не и просто, подсилва всеобхватната тема на песента за задълбочаване и насърчаване на многократно слушане, за да оцените наистина нейното великолепие.
В заключителните си строфи „Behind The Sea“ повтаря една интригуваща мантра: „Крака от дървени вълни, вълни от дървени крака“. Тази хипнотична линия улавя същността на пропускливата граница между сън и будност, фантазия и реалност. Оттегля се от представата за логичното и се гмурва стремглаво в мистиката на повторението и загадката.
Тези думи, мърморещи като заклинание, оставят траен отпечатък в съзнанието на слушателя – дървените крака предполагат марионетно съществуване, манипулирано от невидими сили, докато дървените вълни означават втвърдяване на течността, превръщайки непредсказуемото море в предвидимо вещество. Тук се крие съзерцание върху човешкия контрол и предаването на естествения ред - или може би неподчинение - на такова налагане.