Както живея и дишам
Ти ме уби
Ти ме уби
Да, обикалям някак
Но ти ме уби
Ти ме уби
Пиаца Кавур
за какво ми е животът
Висконти съм аз
Маняни
Никога няма да бъдеш
Въведох нищо и нищо не влезе в мен
— Докато дойдеш с ключа
И направихте всичко възможно, но?
Както живея и дишам
Ти ме уби
Ти ме уби
Да, обикалям някак
Но ти ме уби
Ти ме уби
Кой съм аз, че съм дошъл тук?
Както живея и дишам
Ти ме уби
Ти ме уби
Да, обикалям някак
Но ти ме уби
Ти ме уби
И няма смисъл да казвам това отново
Няма смисъл да казвам това отново
Но аз ти прощавам
прощавам ти
Винаги ти прощавам
Мориси, вечната енигма на музикалния свят, е известен със своите артикулирани, меланхолични и често неразбрани думи, които се вплитат в песните му като деликатна, но пронизваща нишка. „You Have Killed Me“, песен от албума му „Ringleader of the Tormentors“ от 2006 г., е сложен гоблен от лично размишление и кинематографична почит. Текстовете, пропити с културни препратки, ни канят на пътешествие из психиката на бившия фронтмен на Smiths.
Разбирането на песента изисква повече от повърхностен поглед към нейния тъжно изпълнен припев; то изисква изследване в дълбините на влиянията на Мориси и дръзко сърце, готово да се изправи срещу многослойните му значения. Под маската на театралния плач се крие разказ, богат на себеоткриване и несподелени екзистенциални търсения.
Песента започва с недвусмислен реверанс към величията на италианското кино – Пиер Паоло Пазолини и Акатоне, като последният е филмов персонаж, представящ потиснатия антигерой. Този избор на личност не е случайно изпускане на име; тя служи като символ на афинитета на певеца към трагичния поет и режисьор, като същевременно капсулира неговия образ на себе си като аутсайдер.
По същия начин, призоваването на Лукино Висконти и прочутата Анна Маняни очертава стремеж към царство на грандиозност и намалява възприеманата стойност на двойника на субекта в песента. Това взаимодействие на характер и творец подготвя сцената за повтарящото се чувство, че „влязох в нищо и нищо не влезе в мен“ – метафора за неосъществено съществуване и нереципрочна любов.
Рефренът на Мориси е вик, който отеква дълбоко в камерите на собственото сърце на слушателя, отразявайки меланхоличната реалност, която прониква в света на певеца. Да убиеш някого, образно казано, в лексикона на Мориси, означава да унищожиш духа му, без да прекратяваш физическата му способност да „се разхождаш по някакъв начин“.
Парадоксът да бъдеш емоционално мъртъв, докато си физически жив, предлага на слушателите на Мориси платно да прожектират собствените си истории за сърдечна болка; това е универсална елегия за каквато и загуба да се борят, било то любов, идентичност или цел.
Сред личните и филмови препратки на песента се крие географска котва: Piazza Cavour. Този римски площад се превръща в метафоричен резерв за житейски кръстопът, поставяйки екзистенциален въпрос - 'За какво ми е животът?' - който отеква отвъд италианските граници, за да резонира с всеки, който търси смисъл.
Използването на площада от Мориси служи за подчертаване на наратива на песента с ясна, визуална пауза – момент на съзерцателна самота сред какофонията от въпроси за идентичността и значимостта.
Натрапчивото повторение на „You have уби ме“ лесно може да засенчи финала на песента, където Morrissey предлага ярък контраст с репликите „But I forgive you, I forgive you, always, I do forgive you“. Този момент на катарзис подсказва потенциала за трансцендентност, ход отвъд ужасната декларация на припева.
Чрез вокализиране на прошката, вероятно към друг или към себе си, Мориси позволява фина нишка на изкупление да се промъкне през мрачния разказ. Това е напомняне, че в най-мрачните лирични изповеди все още може да има доброволно предаване и искрица надежда.
Някои фрази в рамките на „You Have Killed Me“ се вкопчват в съзнанието като трогателни рефрени и нищо повече от „Докато живея и дишам, ти ме уби“. Със своето интуитивно изобразяване на чувство за лишен от живот, докато по ирония на съдбата е много жив, той капсулира същността на дълбокото емоционално отчаяние.
Трябва да се спомене и по-малко драматичният, но също толкова натоварен въпрос „Кой съм аз, че съм дошъл тук?“ Това екзистенциално съзерцание приканва слушателите да размишляват върху собственото си място в света и поредицата от събития, които са ги довели до сегашното им състояние. Трогателни и провокиращи размисъл, тези редове осигуряват трайно въздействие на песента и задълбочават нейната енигматична природа.