Просто не мога да разбера
Мислех, че сме аз и ти, скъпа (скъпа)
Аз и ти до края
Но предполагам, че грешах (ъъъ)
Не искам да мисля за това (ъъъ)
Не искам да говоря за това (ъъъ)
Просто ми е гадно за това
Не мога да повярвам, че свършва по този начин
Толкова съм объркан за това (ъъъ)
Усещам блуса за това (да)
Просто не мога без теб
Но кажете ми, това честно ли е?
Това ли наистина върви надолу?
Така ли се сбогуваме?
Трябваше да знаеш по-добре, когато се появи
Че ще ме разплачеш
Сърцето ми се къса да гледам как тичаш наоколо
Защото знам, че живееш в лъжа
Но това е добре, скъпа, защото с времето ще откриеш
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно, да
Момиче, помня всичко, което твърдеше
Ти каза, че продължаваш напред сега (на сега)
И може би трябва да направя същото (може би трябва да направя същото)
Смешното в това е, че
Бях готов да ти дам името си
Мислех, че сме аз и ти, скъпа (скъпа)
И сега всичко е просто срам
И предполагам, че грешах, да
Не искам да мисля за това (не)
Не искам да говоря за това (а)
Просто ми е гадно за това
Не мога да повярвам, че свършва по този начин
Толкова съм объркан за това (ъъъ)
Усещам блуса за това (да)
Просто не мога без теб можеш ли да ми кажеш, това честно ли е?
Това ли наистина върви надолу?
Така ли се сбогуваме? (Ъъъ)
Трябваше да знаеш по-добре, когато се появи
Трябваше да знам, че ще ме разплачеш
И сега ми се къса сърцето да гледам как тичаш наоколо
Защото знам, че живееш в лъжа
Но това е добре, скъпа, защото с времето ще откриеш
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно, да
Каквото се случва, идва наоколо (идва наоколо, идва наоколо)
да
Каквото се случва, идва наоколо (идва наоколо, идва наоколо)
Трябва да знаеш това
Каквото се случва, идва наоколо (идва наоколо, идва наоколо)
Да, да)
Каквото се случва, идва наоколо (идва наоколо, идва наоколо)
Трябва да знаеш това
Да, не искам да мисля за това (не)
Не искам да говоря за това (ъъъ)
Просто ми е гадно за това
Не мога да повярвам, че свършва по този начин
Толкова съм объркан за това (ъъъ)
Усещам блуса за това (да)
Просто не мога без теб
А, кажете ми, това честно ли е?
Това ли наистина върви надолу?
Така ли се сбогуваме? (О)
Трябваше да знаеш по-добре, когато се появи
Трябваше да знам, че ще ме разплачеш
Сърцето ми се къса да гледам как тичаш наоколо (защото знам, че живееш в лъжа)
Но това е добре, скъпа, защото с времето ще откриеш
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно
Каквото върти, върти, върти
Връща се обратно, да (да, скъпа)
Нека нарисувам тази картина за теб, скъпа (йо, йо) (ъъъ)
Прекарваш нощите си сам и той никога не се прибира
И всеки път, когато му се обадите, всичко, което получавате, е тон заето
Чух, че си разбрал
Че той прави с теб това, което ти направи с мен
Не става ли така
Когато изневеряваш, момиче
Сърцето ми кърви, момиче
Така че от само себе си се разбира, че ме остави да се чувствам наранена
Просто класически случай
Приказка, стара като времето, момиче, получи това, което заслужаваше
И сега искаш някой да излекува самотните нощи
Иска ти се да имаш някой, който да дойде и да го оправи
Но момиче, аз не съм човек с много симпатии
Виж, виж (ъъ)
(Това, което се върти, се връща)
Мислех, че ти казах, хей (хей)
(Това, което се върти, се връща)
Мислех, че ти казах, хей (хей)
(Това, което се върти, се връща)
Мислех, че ти казах, хей (хей)
(Ха, това, което се върти, се връща)
Мислех, че ти казах, хей (хей)
Занеси му го
Хей, хей, хей, хей, хей, хей, хей
Занеси му го
Вижте (хей, хей, хей, хей, хей, хей)
Трябваше да ме послушаш, скъпа
Занеси му го
(Хей, хей, хей, хей, хей, хей)
(Хей, хей, хей) Занеси му го
(Хей, хей, хей, хей, хей)
ъъъ
Хей момиче
Защото това, което се върти, се връща
ох
Енигматичният хиазъм на „What Goes Around…Comes Around“ действа не само като заглавие, но и като натрапчив рефрен в едно от най-известните парчета на Джъстин Тимбърлейк. Издадена като част от албума му „FutureSex/LoveSounds“ от 2006 г., тази песен навлиза в дълбините на предателството и неизбежната дъга на кармата в романтичните връзки.
Пищният аранжимент и емоционалното представяне на Тимбърлейк създават съблазнително, но болезнено слухово влакче, докато той пее серенади на слушателите чрез разказа за изгубената любов и уроците, научени след нея. Разглеждайки песента през калейдоскоп от сърдечна болка, поетична справедливост и сложна човешка емоция, ние разкриваме наслоените истини, вградени в този модерен химн на онеправданите.
С резонанс, който отеква в сърцата на онеправданите от любовта, Тимбърлейк улавя универсалната истина за страданието в ръцете на чужда изневяра. Текстовете служат като детайлно платно, рисувайки картината на любовник, който е дал всичко от себе си, само за да бъде изхвърлен. Структурата на песента отразява цикличния характер на кармата - изграждане на чистата емоционална инвестиция и последващото ѝ падение като разказ на трагичен герой.
Докато Тимбърлейк пее „You had me in the palm of your hand“, слушателят почти може да усети тежестта на доверието, което му беше предоставено, и неговото опустошително прекъсване. Мелодичното предаване извива нож на гняв, допълнително изтеглен от промяната в тона на интерлюдията – сигнализирайки за преминаването от разбито сърце към кармично разрешение.
Отвъд повърхностния разказ за кармичното възмездие, има нюансирано изследване на емоционалните етапи, през които човек преминава по време на раздяла. От отричане, както е уловено в „Не искам да мисля за това“, до пазарене в редовете „Чувствам се блус от това… просто не мога без теб“, Тимбърлейк насочва вътрешното функциониране на психиката в смут. Кресчендото на песента на практика пулсира с нарастващото осъзнаване на горчивата истина.
Друг пласт се разгръща в самата продукция; Тимбърлейк и продуцентът Тимбаланд използват смесица от богата инструментация, лежаща в основата на хипнотичен ритъм, за да създадат импулси, които задвижват точката. Музикалното взаимодействие действа като метафора, като ритмичното натискане и дърпане отразява характера на една бурна връзка и колебанието между болката и приемането.
Всеки ред от „What Goes Around…/…Comes Around Interlude“ резонира като отломък от разбита реалност, като определени текстове се вграждат в съзнанието на слушателя. Повтарянето на „Трябваше да знам по-добре, че ще ме накараш да плача“ намесва не само предателя, но също така предполага самоукорително признание, тъжно съзнание, че човек може да си е затворил очите за червените знамена от самото начало.
Рязкият контраст между изпълненото с надежда „Бях готов да ти дам името си“ и суровата истина на „И предполагам, че сгреших“ улавя съкрушителното преобръщане на мечтите, които идват с разпознаването на края на любовта. Тъй като всяка сричка се колебае между съжаление и отрезвяваща яснота, песента се врязва в наследството на понякога болезнения канон на любовта.
Тимбърлейк не само хвърля светлина върху личната агония, но „What Goes Around…“ също разширява обхвата си, рисувайки по-широк щрих върху платното на релационната справедливост. Поетичният рефрен „Каквото върви наоколо се връща“ е едновременно пророчество и парадокс, предупреждение към сърцеразбивачите, че действията им са обвързани с универсално равновесие.
Песента превежда слушателите през люлеенето на махалото от отчаяние до изгарящо осъзнаване и в крайна сметка стоическа прегръдка на циклите на живота. Тази вътрешна революция предлага както трезва интроспекция, така и нотка злорадство, тъй като предателят е готов да се изправи срещу собственото си лекарство. Той изпълнява двойна функция: като оплакване и като откъснато наблюдение на поетичната справедливост на живота.
„What Goes Around…Comes Around Interlude“ на Джъстин Тимбърлейк надхвърля своите поп граници, докосвайки концепция, древна като самото време – ефектът на бумеранга от нашите действия. Предпоставката на заглавието за кармично възмездие не е само същината на разказа; това е нишка, изтъкана от човешкото разказване на истории в различни култури.
Докато песента избледнява с почти зловещо повторение на аксиомата на заглавието, слушателите са оставени да размишляват върху собствените си преживявания в прегръдката на кармата. Ангажиращата меланхолия на песента действа като напомняне за усложненията на любовта и неизменните закони на причината и следствието, често единствената ни утеха, докато се движим през неравния терен на любовта.