И ако не ме обичаш, пусни ме
И ако не ме обичаш, пусни ме
Аз съм селски лайнер
На висока линия, на висока линия
Такъв ще бъде и моят внук
Има силови линии в нашите кръвни линии
И ако не ме обичаш, пусни ме
И ако не ме обичаш, пусни ме
И аз съм писател, автор на белетристика
Аз съм сърцето, което наричаш дом
И съм написал страници след страници
Опитвам се да те отърва от костите ми
Моите кости
Моите кости
Аз съм заемодател
Имам богатство върху богатство
Хвани ръката ми за нежност
Измъчван съм, някога измъчван
И ако не ме обичаш, пусни ме
И ако не ме обичаш, пусни ме
И аз съм писател, автор на белетристика
Аз съм сърцето, което наричаш дом
И съм написал страници след страници
Опитвам се да те отърва от костите ми
Аз съм писател, аз съм всичко, което имате у дома
У дома
И съм написал страници след страници
Опитвам се да те отърва от костите ми
Моите кости
Моите кости
(И ако не ме обичаш, пусни ме)
И ако не ме обичаш, пусни ме
(И ако не ме обичаш, пусни ме)
И ако не ме обичаш, пусни ме
„The Engine Driver“ на The Decemberists е невероятно красива балада, която преплита темите за идентичността, призванието и търсенето на освобождаване от несподелена любов. Това е пътуване през различни същности, всяко метафорично изобразено чрез различни професии, и емоционалния смут, свързан с любовта към някой, който не отвръща на любовта.
Със своите пламтящи мелодии и трогателни текстове, песента вплита сложен разказ, който завладява слушателите от излизането си на пазара. Нека навлезем в сложните слоеве на „The Engine Driver“ и разкрием дълбоките значения, вградени в неговите стихове.
На първо слушане „The Engine Driver“ може да изглежда директен израз на различни сини якички. И все пак, по-внимателно разглеждане разкрива, че тези професии служат като метафори за аспектите на себе си, участващи в една любов, която е едновременно дълбоко вкоренена и непостижима. Машинистът представлява движение, напредък и евентуално желание да избягате от сърдечната болка, докато високите линии и кръвните линии на селския служител предполагат наследство от връзка и може би неизбежната природа на тази скръб.
Работата им е значима, но самотна, фино отражение на личната изолация на разказвача. Повтарящият се ред „И ако не ме обичаш, пусни ме да си отида“ подчертава тази самота, като същевременно отразява копнежа за освобождаване от болката на невъзвърната обич, както и търсенето на свобода от идентичностите, които ги ограничават.
Емоционалната сърцевина на „The Engine Driver“ се крие в припева, където се появява личността на писателя. Тук авторът на песни става протагонист, разкривайки творческия процес като опит за прогонване на вездесъщия призрак на любовта. Тези редове подчертават уязвимостта на певеца и установяват връзка между акта на писане и преживяването на емоционален смут.
„Страници след страници“ означават отчаяните усилия на писателя да разбере чувствата им или да прочисти системата им от тази любов. Позоваването на костите служи като поетично доказателство за това колко дълбоко е гравиран копнежът в самата структура на писателя. Въпреки усилията им, истината става ясна – чувствата не са просто написани на страниците, а са вплетени в жилите на тяхното същество.
Когато песента представя лихваря, слушателите се сблъскват с потресаващо съпоставяне: огромни богатства стоят жалко срещу емоционалното опустошение. В този контекст богатството е паралелно с изобилие от чувства, но въпреки това богатство продължава да съществува състояние на мъчение поради нереципрочността на любовта.
Молбата „хвани ръката ми за нежност“ не е просто призив за обич; това е молба за инвестиция от сърцето. Текстът насочва към парадоксалната реалност, че независимо от нечий материален успех или изтъкнати умения, тяхната стойност намалява в отсъствието на желаната любов, оставяйки заемодателя толкова беден, колкото и богат.
Умението на декемвриистите да създават запомнящи се текстове блести с простия, но дълбок рефрен „И ако не ме обичаш, пусни ме да си тръгна“. Това е реплика, която резонира с всеки, който е изпитал мъчителната безизходица на несигурната привързаност. Това е декларация за собствено достойнство толкова, колкото и отчаяно предаване на мрачната реалност на несподелената любов.
Двойствеността, изразена в тези думи, е натрапчива – едновременен вик за автономия и признание за уязвимост. Тази линия е връзката, която свързва разказа със собствените преживявания на слушателя, превръщайки песента в катарзисен химн за онези, които са копнеели, обичали и е трябвало да съберат смелостта да освободят непостижимото.
Под повърхността на нейния разказ за окупация и разбито сърце се крие скритата песен на песента – алегория за човешки екзистенциални кризи. Всеки герой в „The Engine Driver“ представлява аспект от вечната борба на човечеството с целта, идентичността и търсенето на емоционални връзки, които определят и утвърждават нашето съществуване.
Повтарящата се тема за призванията е доказателство за нашето търсене на смисъл в работата, която вършим, с надеждата, че тя ще ни закотви към реалност, която намираме за удовлетворяваща. И все пак песента поставя интроспективен въпрос: Можем ли някога да бъдем наистина доволни от ролите си или сърцето винаги ще копнее за нещо извън обсега на която и да е кариера или творение? Тази интроспекция е в основата на истинската тъга на „Шофьорът“, превръщайки го във вечно изследване на човешкия дух.