Знаете, че напоследък не е лесно
Не искаш да ме оставиш, скъпа
И знаеш, че мразя да те карам да чакаш
Но когато е правилно, тогава е правилно
Да, дните се превръщат в нощи, разговорите се превръщат в битки, ние ще се оправим
Любовта се превръща в живот, момиче, ти гори толкова ярко
Нека изгася светлините, да остана буден до сутринта, да
Не винаги е страхотно, но никога не е скучно
Да, и ме сърби любовта ти
Не искайте да чувствате нищо, ако не е вашето докосване
Напивам се и оставам сам, просто искам да се спъна в нас
Но скъпа, не спирай сега, защото не е свършило, да
Преди три години бях толкова тъп
Невеж, млад и глупав, но вижте кой съм станал
Няма да разбия сърцето ти, обещавам, че винаги е безопасно
Скъпа, не си тръгвай сега, дръпни ме по-близо
Знам, че не е лесно напоследък
Не искаш да ме изоставиш, скъпа
Знаеш, че мразя да те карам да чакаш
Но знам, че когато е правилно, тогава е правилно
Да, дните се превръщат в нощи, разговорите се превръщат в битки, ние ще се оправим
Любовта се превръща в живот, момиче, ти гори толкова ярко
Нека изгася светлините, да остана буден до сутринта
Не винаги е страхотно, но никога не е скучно
Уау-уууууууууууууууууууууу
Уау-уууууууууууууууууууууу
Уау-уууууууууууууууууууууу
Но когато е правилно, тогава е правилно, свети
Ох, мм-мм
Ох, мм-мм
Ох, мм-мм
В нежната прегръдка на своята мелодия, „Right“ от Mac Miller предлага прозорец към сложността на любовта, разстоянието и личностното израстване. Като художник Мак Милър е известен със своята поетична уязвимост и интроспективен дух. Чрез всеки стих и припев „Right“ действа като слухов дневник, записвайки разказ, който засяга универсалните човешки преживявания на сърдечна болка и надежда.
С лиричен финес Мак Милър се докосва до ритъма на възходите и паденията на една връзка, създавайки песен, която резонира с всеки, който някога се е борил с напрежението на времето в любовта. Това не е просто още една любовна балада; това е дълбок размисъл за постоянството, промяната и моментите, които ни определят като партньори и личности.
Милър започва, като рисува портрет на раздяла, с емоционални реплики като „Твърде много разстояние, твърде много пространство“. Изображенията предизвикват осезаемото чувство на копнеж, което произтича от физическите и емоционални дистанции в една връзка. Докато той чака „светлината да се промени“, ние се запознаваме с тема, която е постоянна в човешките връзки: надеждата за сближаване след раздалечаване.
„Видях твоята снимка на стената онзи ден“ говори за продължителното присъствие на любим човек, което предполага, че макар те да не са физически близки, емоционалната връзка остава силна. Това е изявление за това как тези, на които държим, могат да оставят отпечатъци, които надхвърлят времето и пространството.
„Да, дните се превръщат в нощи, разговорите се превръщат в битки, ние ще се оправим.“ Тази реплика капсулира цикличния характер на връзките, където светлите начала често се сблъскват с изпитанието на тъмнината. Милър признава, че любовта не се състои само от върхове, но и че спадовете – битки и разногласия – са част от сложния танц на интимността.
Блясъкът на любовта, оприличен на „момиче, ти гори“ толкова ярко, се намира в съседство с нуждата понякога да „изключиш светлините, да останеш буден „до сутринта“. Тук Милър изследва идеята за преодоляване на предизвикателствата заедно, дори ако това означава да издържите през нощта, за да достигнете нова зора.
Сред сложността, описана подробно в цялата песен, има искрена декларация за лично израстване и ангажираност. „Преди три години бях толкова тъп, невеж, млад и глупав, но вижте в кой се превърнах“, разсъждава Милър върху миналото си, сигнализирайки за признание за промяна и съзряване.
Обещанието „Няма да ти разбия сърцето, обещай, че винаги е безопасно“ действа като фар за увереност. Тук Милър вече не е човекът, който беше някога, излязъл от пашкула си на наивност, за да стане човек, способен да осигури утеха и сигурност в турбуленцията на една връзка.
„Знаеш, че мразя да те карам да чакаш“, признава Милър, повтаряйки мъчителните моменти, които любовта ни принуждава да издържим. Това е признание за трудностите при определяне на времето, когато става въпрос за взаимоотношения – как понякога любовта означава да се налага да изчакате правилните обстоятелства, емоции и моменти да се подредят.
Тези редове подчертават напрежението между желанието и реалността на непредсказуемия ход на живота. Изразявайки пренебрежението си към това, че е оставил любовта си да чака, той разкрива дълбока истина за романтичната привързаност: не става дума само за това да бъдеш там в тялото, но и в търпението, отдадеността и присъствието.
Текстът „Но когато е правилно, тогава е правилно“ служи като изявление на тезата на песента – просто, но смислено потвърждение, че борбите на една връзка бледнеят в сравнение с усещането да си дълбоко свързан с някого в точното време.
Тези думи напомнят на слушателите, че времето може да бъде най-голямото предизвикателство или най-сладката случайност в любовта. Те капсулират същността на „Right“, песен, която не е само за пътуването на една връзка, но и за стремежа на индивида да се приведе в съответствие с непредсказуемото темпо на любовта.