Това е любов, това е любов
Това, което чувствам
Това е любов, това е любов
Това, което чувствам
Това е любов, любов, любов
Това, което чувствам
Трябва ли животът да е пълен със страх?
Искам да те гоня около масата, искам да докосвам главата ти
Трябва ли животът да е пълен със страх?
Искам да те гоня около масата, искам да докосвам главата ти
Това е любов, това е любов
Това, което чувствам
Това е любов, това е любов
Това, което чувствам
Това е любов, любов, любов, любов
Това, което чувствам
Не мога да повярвам, че оста се обръща върху страданието
Когато имаш толкова добър вкус
Не мога да повярвам, че оста се обръща върху страданието
Когато главоболието ми гори
Тази любов, любов, любов, любов
Това, което чувствам
Това е любов, това е любов
Това, което чувствам
Това е любов, любов, любов, любов
Това, което чувствам
Дори през лятото, дори през пролетта
Никога не можете да получите твърде много от прекрасно нещо
Ти си единствената история, която никога не съм разказвал
Ти си моята мръсна малка тайна, така искам да те пазя
Ти си единствената история, която никога не е била разказвана
Ти си моята мръсна малка тайна, така искам да те пазя
Ела, ела, помогни ми да забравя
Пазете стените от падане, докато се срутват
Ела, ела, помогни ми да забравя
Пази стените да не паднат върху мен, да не се претърпям
Пазете стените от падане, докато се срутват
Това е любов, това е любов
Това, което чувствам
Това е любов, това е любов
Това, което чувствам
Това е любов, това е любов
Това, което чувствам
Това е любов, любов, любов, любов
Това, което чувствам
Това е любов, любов, любов
Това, което чувствам
Това е любов, любов, любов
Това, което чувствам
Това е любов, любов, любов, любов
Това, което чувствам
Това е любов, това е любов
Това, което чувствам
PJ Harvey никога не е била артист, който да избягва потапящите се дълбини на суровата емоция, и нейното парче „This Is Love“ е доказателство за тази безсрамна бравада. На пръв поглед текстовете могат да се четат като ясни и опростени, но в тяхната повтаряща се природа се крие изследване на любовта в нейната най-първична, нефилтрирана форма.
Премахвайки богато украсеното и метафоричното, Харви потапя слушателите в интуитивно изживяване, където сложността се отхвърля в полза на инстинктивното желание. „This Is Love“ е повече от песен; това е химн на неотложността и непосредствеността на човешката връзка.
Декларацията на Харви „Не мога да повярвам, че животът е толкова сложен, когато просто искам да седя тук и да те гледам как се събличаш“ служи като мощен начален гамбит. Съпоставянето на сложния гоблен на живота срещу простия акт на интимност капсулира доминираща тема на песента – основната простота на любовта под нашите конструирани сложности.
Харви избягва сложните конструкции, които често съпътстват дискусиите за любовта, вместо това се хваща за оголената същност на емоцията. Любовта в най-чистата си форма не се нуждае от разкрасяване и текстовете на Харви усилват тази мантра с пронизваща яснота.
С напредването на песента разказът навлиза във взаимодействието между желанието и вродения страх от присъщия страх на живота. Като поставя тези привидно противоположни сили една до друга, Харви илюстрира тяхната неразривна връзка в суматохата на човешките емоции.
Повтарящият се въпрос „Трябва ли да е живот, пълен с ужас?“ отеква като предизвикателство към слушателя – покана да признаем и да се изправим срещу сенките, които допълват най-дълбоките ни копнежи.
Човек не може да не забележи емоционалната въртележка, на която ни повежда Харви – главозамайващото високо ниво на рефрена „Това е любов, любов, любов, любов, която чувствам“ неизбежно се връща към отрезвяващото осъзнаване на личното страдание.
Чрез това лирично колебание на слушателите се напомня, че истинската същност на любовта не може да бъде дезинфекцирана или отделена от човешкото преживяване на болка и удоволствие.
Под повърхността на „This Is Love“ се крие по-дълбок резонанс, където любовта е изобразена като спасителен пояс сред ентропията на съществуването. Когато Харви призовава любовника си „излез, ела при нас, помогни ми да забравя“, тя ни учи, че любовта може да бъде светилище, убежище от краха наоколо.
Тази представа е допълнително дестилирана, докато тя се моли да предпази стените от падане, поставяйки емоцията като най-добрата опора срещу безмилостния безпорядък в живота.
„Ти си единствената история, която никога не съм разказвал; Ти си моята мръсна малка тайна, искам да те пазя така“ – тези редове прошепват универсалната дихотомия на публичната радост и личната интимност на любовта. Харви улавя красотата на една споделена тайна, един свещен разказ, пазен далеч от любопитните очи на света.
Тези текстове от „This Is Love“ остават дълго след края на песента, приканвайки слушателите да определят какво означава любовта за тях, отвъд ограниченията на обществените норми или очаквания.