Хиляда деветстотин шестдесет и пет, да, уау
Пет, да, уау
Demon warp оживява
През хиляда деветстотин шестдесет и пет-пет-пет
Да живееш бързо и да умреш млад, като безкрайна поезия
Моят моторно-психо кошмар откача в мен
Спасението на душата ми, освобождение в движение
Силата на бластера, движи ме по-бързо
Хиляда деветстотин шестдесет и пет, да, уау
Пет, да, уау
Demon warp оживява
През хиляда деветстотин шестдесет и пет-пет-пет
Цялата си разтърсена, нали си скъпа?
Никога не опитвам нищо, просто го правя
Искаш ли да ме пробваш?
О, викай (да, да)
Да, дай ми това, дай ми това, сега
да
Rollin’ like a supersonic, още един глупак, който се качва на него
Свинска пот милион мили, имам сърдечен атомен стил
Нека изглежда лесно, това казах
Взрив от тишина избухва в главата ми
Да да да
Дай ми това, дай ми това сега
Дай ми това, дай ми това сега
Дай ми това, дай ми това сега
Върни го, върни го
Пристъпете към лунната лудост, приветствайте възкресението
Какво е новото котенце? Можете ли да изкопаете удовлетворението?
Е, не можете да го вземете със себе си, но можете в овърдрайв
Да, някои го харесват горещо, да, усукано
Хиляда деветстотин шестдесет и пет, да, уау
Пет, да, уау
Demon warp оживява
През хиляда деветстотин шестдесет и пет-пет-пет
Разбивайки се в летописите на историята на метъла, човек се натъква на жесток скъпоценен камък, известен като „Thunder Kiss ’65“ от White Zombie – група, известна със своето сливане на естетика от филми на ужасите и хеви метъл бравада. Парчето, много повече от джаггернаут от рифове и ударни бийтове, стои като културен пробен камък, който капсулира суровия етос на епохата, към която кима: бунтарската среда на 60-те.
White Zombie издават „Thunder Kiss ’65“ през 1992 г., въплъщавайки не просто ретроспекция на годината, която предвещава, но резонира с идиосинкратична смесица от гняв от края на 20-ти век и свободен дух. Но какво се случва, когато пробием дрезгавата му външност? Нека се потопим в кръстопътя на инвокациите и символиката, който е „Thunder Kiss ’65“.
Самото заглавие „Thunder Kiss ’65“ е зов на сирена към епоха, известна със своята експлозивна контракултура и социални катаклизми. Това е периодично парче, капсулирано в модерната обвивка на метъла от началото на 90-те години, съпоставяне, което добавя слоеве носталгия към епохата преди раждането на членовете на групата – време, митологизирано със своята свободна любов, радикална политика и разбира се, революционна музика.
Разбираемо, песента почита суровата енергия на 1965 г., ключова година в американския дух на времето с Движението за граждански права в пълен ход и рокендрола, развиващ се с главоломна скорост. Този хаотичен, жизнен фон се канализира през гръмотевичните рифове и безмилостното темпо, което характеризира песента, проявявайки усещане за яхване на вълна от историческа културна сила.
Текстът говори за „екстаз в овърдрайв“, намеквайки за високооктановия интензитет и насладата, символични на музиката на White Zombie и епохата, която споменава. „Агонията“ и „екстазът“, присъстващи двойно, предполагат смут и триумф, синоним на крайностите на човешкия опит – отразявайки двойствената природа на 60-те години, характеризираща се както със значителна прогресивна промяна, така и с отрезвяваща борба.
Заедно тези елементи изграждат разказ, който предлага повече от ретро шум – това е непоколебимо преминаване през границите на комфорта и прегръдка на освобождението, свързано с дивата страна на живота. Парчето по същество кани слушателите в царство, където болката и удоволствието се сблъскват, катализирайки екзистенциална радост.
Отвъд алюзиите за ’65, „Thunder Kiss“ съдържа по-дълбок, скрит разказ – трансформацията на невинността в опит, тема, повтаряща думите на Уилям Блейк. Репликата „sweet little sister's high as hell“ изиграва загубата на невинност – противопоставяйки „измама на ореол“ с богохулна наслада, в съответствие с прехода на Блейк от „Songs of Innocence“ към „Songs of Experience“.
Това е звуков разказ за растеж и себеоткриване, съчетаващ хедонистичната тръпка на юношеството и бруталното пробуждане в реалностите на възрастните. Песента отразява тази метаморфоза не само чрез думите си, но и чрез чистата сила на звука си – груб и непримирим.
„Цялата си разтърсена, нали, скъпа?“ откровено говори за хаоса и разрухата, които заливат пейзажа на „Thunder Kiss ’65“. Това е едновременно почит към краля на рокендрола и провокативно формулирано предизвикателство към статуквото. Репликата резонира с бравада, улавяйки комбинацията от миналото и настоящето рок бунт в песента.
Освен това, „Моят моторно-психо кошмар откача вътре в мен“ крещи двигателят с вътрешно горене от препускащи мисли и отприщени емоции, рисувайки ярък образ на френетична енергия на ерата. White Zombie капсулира водовъртеж от чувства в яростни, кратки образи, които продължават да пленяват публиката.
„Thunder Kiss ’65“ не е просто преработено носталгично пътуване; това е проводник на стил музика, който сам по себе си в един момент е бил реакция на културните опорни точки на своето време. Използването на исторически образи, моменти на културен шок и метално майсторство от White Zombie обвързва миналото с настоящето, създавайки наследство, което удря акорд сред различни поколения.
Докато химнът продължава да пулсира през високоговорителите и слушалките по целия свят, неговата очарователна сила се крие в способността му да служи като музикален мост между поколенията. „Thunder Kiss ’65“ следователно не е само за годината ’65 – той е също много за начина, по който историята се повтаря, преосмисля и отеква – песен, която безкрайно отеква в залите на рок историята.
Няма свързани публикации.