Неспокойният ум понякога е съюзник
Оставяйки сетивата да се оправят сами
Тогава сетивата поискаха небето
Всички стават
Очи лък
Времето се чувства като среднощно пътуване
Финалът чака отвън
Плаче в обятията на недоумението
Гали усмивките ни отвътре
Националният дълг понякога е съюзник
Оставяйки хората да се оправят сами
Хората събират неоспорими данни
— Относно високопулсните оръжия и микровълните
Националният дълг понякога е съюзник
Оставяйки хората да се оправят сами
Тогава хората разбраха лъжата
Всички стават
Очи лък
Сега очите ни
Намерени са
Времето се чувства като среднощно пътуване
Финалът чака отвън
Плаче в обятията на недоумението
Гали усмивките ни отвътре
Искам да те кача
Искам да докосна небето
Всички стават
Очи лък
Сега очите ни
Намерени са
Времето се чувства като среднощно пътуване
Финалът чака отвън
Плаче в обятията на недоумението
Галейки усмивките ни в-
System of a Down отдавна стои като бастион на яростни социално-политически коментари, обвити в енигматичната прегръдка на метала. „Thetawaves“ от албума им от 2002 г. „Steal This Album!“ не се отклонява от техния път на дълбоки лирични сложности. Да възприемаме тази песен просто като номинална стойност би означавало да пренебрегнем океана от интроспекция и критика, които предлага.
С френетичното си темпо и страстните вокали на Serj Tankian, песента създава неотложност, която изисква по-дълбоко гмуркане. За да разберем наистина значението зад „Thetawaves“, трябва да отлепим слоевете на неговата груба сложност, разкривайки разказ, който е толкова актуален днес, колкото беше в деня, когато отекна от кабините за запис до ушите ни.
Началните редове на песента ни тласкат в церебрален пейзаж, „Неспокойният ум понякога е съюзник.“ System of a Down предполага, че умът в смут, вместо пречка, може да бъде мощен инструмент за възприятие, предизвикващ самите сетива разчитаме, за да разпознаем нашата реалност.
В това хаотично умствено състояние, където „сетивата събират неоспорими данни“, ние намираме състрадание и съпричастност, тъй като именно чрез разстройството можем да отключим нови измерения на разбирането. Групата олицетворява отварянето на очите на ума, не в спокойствието, а сред бурята на интроспекцията.
Символизмът се издига през „Thetawaves“, тъй като стремежът към буквално и метафорично възход е вграден в „Тогава сетивата искаха небето.“ Тази линия илюстрира гравитационното привличане на човешката амбиция, представяйки нашето вродено желание да се издигнем по-високо, било то чрез знание, сила или буквално издигане.
И все пак, в своята простота, лириката оставя отворен въпрос - какво означава да достигнеш небето? Дали е просветление, свобода или обречена мисия, подобна на Икар, обречена на сурово падение обратно към суровите реалности на земята?
В язвителен център System of a Down преминава от лично към политическо с „Националният дълг понякога е съюзник.“ Тук те оглеждат огледало пред обществото, налагайки конфронтация с илюзията за дълга като националистически спасител, който в крайна сметка оставя гражданите да се оправят сами.
Тези редове се превръщат в мрачен портрет на изоставяне на правителството, което предполага нарушаване на доверието, когато „хората разбраха лъжата“. Агресивната тоналност на песента се слива безпроблемно с нейното послание, ярък призив за разпознаване и реагиране на димната завеса на политическата погрешна посока.
Не можем да пренебрегнем рефрена „Времето се чувства като среднощна езда, финалът чака отвън.“ Това е натрапчиво напомняне за безмилостния марш на времето и неизбежния край, който се задава точно отвъд нашето настояще. В контекста на песента тя задвижва неотложността да се действа, да се промени, преди удара на финала.
Именно това нощно пътуване, със своята непредсказуемост и призрака на непозната дестинация, внася екзистенциален оттенък в микса. Вълните на интроспекция са прекъснати от тиктакането на временния часовник, подтиквайки слушателите да дешифрират собствените си взаимодействия с ограничената природа на живота.
Всред горчиво-сладката симфония се крие завоалирано подстрекаване: „Искам да те надигна, искам да докосна небето.“ Тези редове, въпреки че могат да бъдат алюзия за бягство от реалността или предизвикана от вещества еуфория, на по-дълбоко ниво капсулират желанието да надскочи нечии ограничения.
System of a Down вгражда в „Thetawaves“ подсъзнателен стимул за освобождение, приравнявайки върховете, които преследваме – независимо дали са физически или интелектуални – с универсален копнеж за свобода. Това е артистичен троянски кон, доставящ бунтовническо послание под пристрастяващите куки на метала.