Дори има причина
Това е сребро
Няма го
В тази земя на непознати
Има опасности
Има скърби
скърби
скърби
скърби
скърби
скърби
скърби
The Pixies, група, синоним на влиянието си върху движението на алтернативния рок от 90-те, често водеше слушателите на сюрреалистични звукови пътешествия. „Silver“, песен от основополагащия им албум „Doolittle“ от 1989 г., може да не е най-комерсиално признатата им песен, но представлява дълбока жилка от тяхната музикална мощ.
На пръв поглед „Silver“ е мрачно и атмосферно нападение, включващо минималистични инструменти и натрапчиви хармонии. Въпреки това, текстът на песента предполага слоеве от значение, които примамват към по-дълбоко изследване на нейното метално сърце.
Малко песни въплъщават мистичното качество на The Pixies точно като „Silver“. С всяко ехо на китарата има усещане за неизследвана територия и отекващо усещане за заминаване. Неговото метално заглавие не е просто цвят или материал; превръща се в символ на нещо неуловимо и преходно.
Повторението на „непознати“, „опасности“ и „скърби“ свидетелства за пейзаж на екзистенциален страх. Очакването на разказвача да напусне „утре“ хвърля сянка на непостоянството и „среброто“ се трансформира в метафора за мимолетния характер на житейските моменти и възможности.
Редовете „Не мога да видя тази дама, сенчесто е, тръгвам утре“ предполагат разказ за бягство и натрапчивото присъствие на непозната жена. Може ли „среброто“ да представлява блясъка на нещо, което е недостижимо, неизпълнено желание или предчувствие?
Извиквайки усещане за заминаване, „Среброто“ се колебае между реалното и въображаемото, а осезаемата субстанция на среброто се превръща в отражение на ефимерната природа на нашите преживявания и взаимоотношения.
Повторението на „В тази страна на непознати има опасности, има скърби“ служи като котва в цялата песен. Това предполага място, пълно с неизвестни и емоционални опасности, от които централният герой иска да избяга, но повторението може да означава и неизбежен цикъл.
Явният минимализъм в музиката засилва усещането за изолация и огромното, открито пространство, което обитават „непознатите“. Представен ни е звуков пейзаж, който е колкото пуст, толкова и непрозрачен, принуждавайки ни да слушаме по-внимателно и да задаваме въпроса какво означават „непознати“ за разказвача.
Среброто, в буквалния си смисъл, има отразяващо качество; показва ни каквото е пред него, но не разкрива нищо от собствената си същност. Тази песен може да е за търсенето на смисъл в свят, който отразява само нашите мъки и страхове обратно към нас.
Може би „сребро“ също е намек към тридесетте сребърника на Юда; предателство, което е едновременно част от историческия разказ и от собственото пътуване през предателствата на живота. The Pixies оставят свободно пространство за интерпретация – лична алегория ли е песента или по-широко послание към слушателите?
Подобното на мантра повторение на думата „скърби“ към края на песента се чувства почти като литания, скръбно приемане на повтарящите се модели на болка и трудности в света на разказвача. Той премахва новостта на думата, оставяйки суровото емоционално състояние на говорещия открито.
Това подчертава универсалното преживяване на борбата със скръбта и самотата, която тя води, служейки като силно и запомнящо се заключение. Pixies не разрешават напрежението в „Silver“, а вместо това ни оставят да размишляваме върху истинското значение на песента, дълго след като последната нота е избледняла.