Нищо за правене
Никъде да бъдеш
Просто малко нещо като безплатно
Нищо за правене
Никой освен мен
И това е всичко, от което се нуждая
Съвършено самотен съм
Съвършено самотен съм
Съвършено самотен съм
да
Защото не принадлежа на никого
И никой не ми принадлежи
Виждам приятелите си от време на време
Когато дамите ни оставят да се изплъзнем
И когато ме питат как съм с моите
Това винаги казвам
Нищо за правене
Никъде да бъдеш
Прост малък вид безплатно
Нищо за правене
Никой да бъде
Наистина ли е трудно да се види?
Съвършено самотен съм
Съвършено самотен съм
Съвършено самотен съм
да
Защото не принадлежа на никого
И никой не ми принадлежи
И това не е за казване
Никога не идва ден
Ще рискувам и ще започна отначало
И когато погледна отзад
Във всичките ми млади времена
Трябва да благодаря на грешките
Това ме доведе до толкова силна любов
Съвършено самотен съм
Съвършено самотен съм
Съвършено самотен съм
да
Защото не принадлежа на никого
И никой не ми принадлежи
Това е начинът
Това е начинът
Това е начинът
Че го искам
Това е начинът
Това е начинът
Това е начинът
Че го искам
Това е начинът
Това е начинът
Това е начинът
Че го искам
Това е начинът
Това е начинът
Това е начинът
Че го искам
Това е начинът
Това е начинът
Това е начинът
Че го искам
Това е начинът
Това е начинът
Това е начинът
Че го искам
Това е начинът
Това е начинът
Това е начинът
Че го искам
Това е начинът
Това е начинът
Това е начинът
Че го искам
В свят, който често приравнява щастието с приятелството, „Perfectly Lonely“ на Джон Майер се очертава като прочувствена балада, която се осмелява да оспори нормата. Парчето идва от албума му „Battle Studies“ от 2009 г. и в него се крие дълбоко личен разказ – такъв, който резонира с всеки, който е намерил утеха в самотата.
Тази песен е повече от мелодия за почукване с пръсти на краката; това е портрет на независимост и самореализация. Потопете се в тънкостите на „Perfectly Lonely“, докато разопаковаме неговите богати слоеве на интроспекция и красотата да бъдеш сам, без да се чувстваш самотен.
Джон Майер ни въвежда в лекотата на битието с текста си „Nothing to do, nowhere to be, a simple little kind of free.“ Стихът говори много за същността на „Perfectly Lonely“. Това е капсулирането на свободния дух неограничен от романтични заплитания. Майер не пее само за това да си сам; той се наслаждава на свободата, която предоставя, и предизвиква възприятието на слушателя за това какво означава наистина да живееш неограничено.
Освен това, това не е свобода, която му е била натрапена; това е избрано, прегърнато. Всеки стих се превръща в нежно утвърждение за онези, които са намерили мир в своето положение на необвързани, и фар за онези, които са на оградата, лутайки се между обществените очаквания и личните си желания.
Това, което се откроява в песента на Майер, е предположението, че неговото самотно състояние е мълчалив акт на бунт. „Аз съм съвършено самотен, защото не принадлежа на никого и никой не ми принадлежи“, пее Майер, натискайки зърната на една култура, която често предполага, че нашата ценност е свързана с нашите романтични партньорства. Тук се крие скритото значение: декларация за себепритежание и сложен танц между самотата и удовлетворяващата самота.
Един по-внимателен поглед към миналото на Майер и неговия опит с преходни любовни връзки може би предлага улики и вдъхновение зад посланието на песента. Това е колкото манифест за соло живот, толкова и признание за минали грешки и копнеж за лично израстване без ограниченията на връзката.
„Perfectly Lonely“ на Майер не е статична композиция – това е разказ, който се разгръща с истории за изгубена любов, спечелени свободи и придобита мъдрост. „Имах малко любов, но я разпръснах“, предполага пътуване от фрагментирани усилия в любовта към концентрирани усилия в себе си. Тази еволюция е мощно напомняне, че растежът често изисква самота и стремежът към лична идентичност не винаги оставя място за плюс едно.
Тази песен е музикалната хроника на Mayer, напомняне, че всеки човек е разказвач на собствената си история и е добре някои глави да са за самооткриване, а не за споделени арки на разказа.
„И това е всичко, от което се нуждая“, реплика, произнесена с толкова искрена яснота, остава за слушателя и отеква дълго след като музиката заглъхне. Това е моментът „по-малкото е повече“ на Майер, доказателство за минималистичния начин на живот, който прегръща основното на щастието пред излишните очаквания. Тези думи предлагат утеха и действат като химн за онези, които също са открили, че понякога простотата е ключът към удовлетворението.
Запомнящите се редове на песента действат като утвърждения и мантри за радостите от необвързания живот, хармонизиращи понятията за самодостатъчност и вътрешна хармония. Като такъв, „Perfectly Lonely“ се превръща в песен, която пее в душата на всеки, който е приел грациозно своето индивидуално пътуване.
Към моста на песента Майер разсъждава: „И когато погледна назад във всичките си млади времена, трябва да благодаря на грешките, които ме доведоха до толкова силна любов.“ Това е решаваща точка, в която Майер признава заслугите на минали злополуки в оформянето настоящо задоволство. Тази реплика не е само за това, че Майер потупва гърба си; става въпрос за признаването, че провалът и разбитото сърце могат да се превърнат в стълбове на силата – предвестници на устойчивостта.
Това прозрение осигурява на „Perfectly Lonely“ усещане за зрялост и дълбочина, позиционирайки парчето не само като празник на необвързаността, но и като свидетелство за лична еволюция. Пътуването на Майер, капсулирано в тази песен, напомня, че нашето минало не ни определя, а служи като скеле за бъдещето ни.