Няма полза от молитва
Това е начинът, по който остава, скъпа
Джони не е толкова луд
Той винаги има линия за дамите
Да да да
Махни се, махни се, скъпа
Разклатете ги, сега-сега, махнете ги от центъра
Махни се, махни се, скъпа
Разклатете ги сега-сега, махнете ги от центъра
пълзящите продължават да пълзят
пияните продължават да падат
Тийзърите продължават да дразнят
Песни значение: Свети joes са проповядват
ченгетата продължават
Hustlers keep hustlin'
Смъртта продължава да чука
Душите са на търг
Няма полза от молитва
Това е начинът, по който остава, скъпа
Джони не е толкова луд
Той винаги има линия за дамите
Да да да
Махни се, махни се, скъпа
Разклатете ги, сега-сега, махнете ги от центъра
Махни се, махни се, скъпа
Разклатете ги сега-сега, махнете ги от центъра, слезте!
Няма полза от молитва
Това е начинът, по който остава, скъпа
Джони не е толкова луд
Той винаги има линия за дамите
(Да да да)
Махни се, махни се, скъпа
Разклатете ги, сега-сега, махнете ги от центъра
Махни се, махни се, скъпа
Разтърсете ги сега-сега, махнете ги от центъра
Махни се, махни се, скъпа
Разклатете ги, сега-сега, махнете ги от центъра
Махни се, махни се, скъпа
Разтърсете ги сега-сега, махнете ги от центъра
Махни се, махни се, скъпа
Махни се, махни се, скъпа
Махни се, махни се, скъпа
Махни се, махни се, скъпа
Махни се, махни се, скъпа
Махни се, махни се, скъпа
В аналите на историята на рокендрола малко песни са успели да капсулират хедонистичното усърдие на 90-те години, подобно на „Rocks“ на Primal Scream. Издаден като част от албума им от 1994 г. „Give Out But Don’t Give Up“, парчето е шумно тържество на разврата, предизвикателен пръст към обществените очаквания и свидетелство за живот в безмилостно преследване на удоволствието.
Отвъд своите жестоки китари и заразителен ритъм, „Rocks“ служи като лирично гмуркане в хаотичното подземие на живота, където периферията на обществото участва във вечен танц с порока и желанието. Това е моментна снимка на свят, в който моралните компаси са изпуснати извън контрол и първичните инстинкти властват. Нека отлепим пластовете на тази рок класика и да изследваме значенията, преплетени в нейните бунтарски акорди.
„Скалите“ започва със смело изброяване на така наречените долни хора на обществото – дилъри, крадци и курви – всички заети с вечните си сделки. Primal Scream не просто подчертава тези дейности; те ги пропити с чувство за нормалност, което предполага, че въпреки всички морални пози на обществото, тези дейности са просто част от човешката тъкан.
Споменаването на „търговията е на стойката за месо“ и „заведенията, пълни с гърбави“ рисува картина на превръщането на желанието в стока, където плътта и фантазията се разменят едновременно с акциите и облигациите. Тази жестока реалност е съчетана с безмилостен, задвижващ ритъм, който тласка слушателя през картината на упадъка на песента.
Припевът на „Rocks“ служи като нещо повече от просто закачлива кука; това е призив за действие - мантра за онези, които търсят освобождение от веригите на конвенциите. „Откажи се“ не е просто евфемизъм за сексуално освобождаване, а по-широка заповед да се отдадеш на всякакви удоволствия, които те карат да се чувстваш жив, колкото и да са скандални или табу.
Когато Primal Scream изисква от публиката да ги разтърси от центъра, те не просто казват на хората да се отпуснат; те подкрепят акта на намиране на еуфория в бръмченето на долната част на града, далеч от осъдителния поглед на „учтивото“ общество.
Гмуркайки се по-дълбоко в стиховете, виждаме цикличен модел на злодеяния и божествено предупреждение. „Creeps keep crawlin“, drunks keep fallin“ се противопоставят на „Holy joes are preachin“, което предполага приливи и отливи на прегрешение и опит за морална корекция.
Въпреки това, героите на песента остават привидно неподатливи на подобни усилия. „Ain’t no use in prayin’, that’s the way it’s stayin, baby“, текстът се подиграва, подчертавайки безполезността на търсенето на спасение от външни източници, когато истинската природа на човека – или природата на самия свят – е непроменима.
Сред изобилието от грешни архетипи се появява фигурата на Джони – емблематичен герой, който „не е толкова луд“ и „винаги има реплика за дамите“. Джони се появява като типичния антигерой, господар на съдбата си и не се притеснява от хаоса, който го заобикаля.
Героят на Джони може да се тълкува като въплъщение на етоса на песента. Той не се поддава на обществения натиск; вместо това той процъфтява в същата среда, която другите може да смятат за изродена. В много отношения той е сърцето на „Rocks“, живо свидетелство за празнуването на автономията и преследването на удоволствието в песента.
Твърдите стихове на песента и припевът, подобен на химн, са осеяни с реплики, които резонират дълбоко с етоса на рок сцената от 90-те. „Dealers keep dealin’, thieves keep thievin“ – тези текстове улавят предизвикателството и разочарованието на едно поколение, което се примиряваше с края на идеализма и началото на едно по-цинично, но безсрамно смело прегръщане на реалността.
Всяко повторение на „Get yer rocks off“ е не само запомняща се кука, но и спомен за поканата на епохата да се насладим на момента, да потърсим своето парче екстаз сред хаоса на света. Суровостта на предаването и простотата на посланието се комбинират, за да образуват рефрен, който се е запечатал в съзнанието на феновете на рока по целия свят.