А, това е като пясъчен замък
Перфектен свят, който се разпада без звук
Празни спомени, никакви съжаления, нищо
Нямам нужда от твоята любов
Спрете да се оправдавате, не (да, да, да, да)
Ако си в добро настроение, спри (да, да, да, да)
Нямам живот, който да ти посветя
Не ме карай да те мразя повече
О, просто искам да стоиш настрана
Излезте, изгубете се
отхвърляне от това сърце
Излезте, изгубете се
Няма къде да се върнеш, затвори се
Лошият край
Ще те изпратя чао, чао, чао
О, просто искам да стоиш настрана
Любовник, който отива в града
Ние двамата, когато се срещнахме за първи път
Забравихте ли този блясък?
жесток край
Кой би си представил о
Ох след бурята
Чисто новото небе изглежда различно от вчера
В бъдеще без теб
Забелязах, че има надежда
Защото животът ми продължава
Спрете да се оправдавате, не (да, да, да, да)
Ако сте в добро настроение, спрете (да, да, да, да)
Нямам живот, който да ти посветя
Не ме карай да те мразя повече
О, просто искам да стоиш настрана
Излезте, изгубете се
отхвърляне от това сърце
Излезте, изгубете се
Няма къде да се върнеш, затвори
Лошият край
Ще те изпратя чао, чао, чао
О, просто искам да стоиш настрана
Ах, да, да, да (да, да, да)
The, the, the, the
Искаш да стоиш настрана
Къде на земята е съдията и изборът
сгреших (да, да, да)
Моето престъпление и наказание за това, че имам мечта
Излезте, изгубете се
отхвърляне от това сърце
Излез, изгуби се
Няма къде да се върнеш, затвори
Лошият край
Ще те изпратя чао, чао, чао, о
Красиви неща, подредени (да, да, да, да)
Всичко звучи като лъжа (да, да, да, да)
Няма любов, за която да говоря с теб
Не мога да остана тук повече
О, просто искам да съм далеч
Излез, изгуби се
избягай от това сърце сега
Излез, изгуби се
Разочаровам ме до отвращение
Никога повече
Светове, които не се пресичат, надявам се
О, просто искам да съм далеч
Може ли една поп песен да бъде манифест за модерната епоха на независимост? TWICE, южнокорейската момичешка група, която има умението да превръща закачливите мелодии в нещо по-задълбочено, изглежда е постигнала точно това с хита си „Perfect World“. На първо слушане това е потропващо парче, изпълнено с характерната за групата жизненост и синхронизирани танцови стъпки. И все пак, надраскайте повърхността и „Перфектният свят“ се появява като мощна метафора за отърсване от оковите на едно объркано минало и овластяването, което следва.
Този сингъл не е само за магията да продължиш напред; това е разказ, украсен със зрелостта на научените уроци и визията за завладяващо бъдеще. „Perfect World“ довежда до мисълта си с хирургическа прецизност, използвайки разбитото сърце, което е част от универсалния език на живота, за да резонира със слушателите по целия свят.
TWICE танцува на линията между разбитото сърце и свободата, майсторски оркестрирайки история, която започва със сбогуване, запечатано с извинение. „愛想なくて Извинявам се“ не е просто учтив поклон; това е откриването на едно пътуване към самовъзстановяване. „Перфектният свят“, за който пеят, каскаден като замък, направен от пясък, представлява крехкостта на някога обичана романтика, която сега се разпада.
Разпадането на този „Перфектен свят“ е не само неизбежно, но и необходимо. Докато дамите изпращат бившата си любов с настойчиво „чао, чао, чао“, те също така сигнализират за собствения си триумфален изход от етап от живота, изпълнен с емоционален смут. Лекотата, с която трансформират отхвърлянето в почти справедлива декларация за независимост, е едновременно завладяваща и катарзисна.
TWICE разкрива иронията на „Перфектния свят“, изследвайки несъвършенствата, които съществуват в това, което човек може да смята за безупречно. Техните прозрения копаят дълбоко; „перфектната“ връзка беше фасада, замък, който щеше да рухне тихо. Докато изричат своето осъзнаване – „空虚な思い出に 未練など нищо“ – става ясно, че те смятат тези празни спомени за нищо друго освен за плява, отнесена от ветровете на промяната.
Метеорологичната метафора се простира, за да опише „чисто ново небе“, предвещаващо последствията от бурята, сочейки към обновяване и появата на много по-автентично съществуване. „Перфектният свят“ разрушава идеята, че само безупречните истории си заслужават да бъдат ценени, и предефинира концепцията за съвършенството, като възприема красотата в несъвършенството.
Всяко „да, да, да“ в текста е нещо повече от мелодична кука; това е звучно ехо, което означава нарастващата убеденост и сила на членовете на TWICE. Те заявяват, че отказват да бъдат обвързани с извинения или успокоявани от повърхностни опити за поправяне – „言い訳やめて не“ и „機嫌取りなら спрете“ са ясни твърдения за определяне на граници, които не подлежат на обсъждане.
Музиката преминава от ритми на носталгия до химни на предизвикателство, с изчезване на погрешната представа за рая. Лирично, TWICE заковава съпоставянето на уязвимост и овластяване, алгоритъм, който резонира дълбоко с много от собствените преживявания на техните слушатели. Посланието им е закодирано както в мрачните стихове, така и в бунтовния припев.
Поетичното майсторство на TWICE е напълно показано с реплики, които поразяват до сърцевината – те не просто пеят песен, но разказват приказка, която е достоверна и сурова. Текстове като „君のいない未来に 希望があるの забелязан“ се превеждат като новооткрита надежда в бъдеще без някогашния значим друг. Именно в редове като тези слушателят намира универсални истини в спецификата на преживяванията на TWICE.
„Не мога да остана тук повече“ капсулира неотложността да се премине отвъд задушаващите граници на любов, която е загубила своя блясък. Става въпрос за намиране на силата да стъпите в необятния и неизследван терен на живот, който не е възпрепятстван от неуместни чувства. Това е мястото, където текстовете на TWICE блестят, оставяйки след себе си фрази, които остават дълго след като музиката заглъхне.
Това е универсалността на темите, вплетени в „Perfect World“, която укрепва позицията на TWICE на глобалната сцена. Способността на групата да артикулира тънкостите на разбито сърце с такава уравновесеност и сила допадна на феновете, простиращи се далеч отвъд южнокорейските им корени. Те се ориентират в сложността на превода и културните нюанси, вграждайки чувства, които резонират с глобалната публика, търсеща утеха и сила.
TWICE ни умолява чрез техните текстове да разпознаем изтичането на любовта не като недостатък, а като трамплин към себеупълномощаване. „Perfect World“ не е просто поп песен; това е химн за всеки човек, който се е сблъсквал с края на една връзка и е намерил решимостта да каже: „Махни се, изгуби се“, с авторитетен печат на окончателност.