Когато порасна, искам да бъда
Филмова звезда или по телевизията
‘Cause workin’ просто не работи за мен
Но не мога да се съсредоточа, чувствам се безнадеждна
Така че просто ще седя и ще се опитам да се облекча
Всичко, което искам е да живея в екстаз
Знам кое е най-добро за мен
Не мога да помогна
Това е този безнадежден сърбеж
Просто искам да чувствам (искам да чувствам)
Лилаво, жълто, червено и синьо
Когато порасна, искам да бъда
Знаменитост, родена като богато дете
Не е алчност, а необходимост
Сега не се фокусирам върху безнадеждните
Когато гледам, това е само за мен
Всичко, което искам е да живея в екстаз
Знам кое е най-добро за мен
Не мога да помогна
Това е този безнадежден сърбеж
Просто искам да чувствам (искам да чувствам)
Лилаво, жълто, червено и синьо
Просто искам да съм зъл
Просто искам да съм зъл
Искам да съм зъл, искам да съм зъл
Просто искам да съм зъл
Просто искам да съм зъл
Просто искам да съм зъл
Искам да съм зъл, искам да съм зъл
Лилаво, жълто, червено и синьо
Всичко, от което имах нужда
Има нещо, в което да вярваш
Защото всичко просто си идва на мястото ей така
Всичко, от което имах нужда
Има нещо, в което да вярваш
Защото всичко просто си идва на мястото ей така
Под калейдоскопичната плащеница на Португалия. „Purple Yellow Red and Blue“ на Човека съдържа дълбоко нюансиран разказ – съвременна история на Икар за амбиция, разочарование и непрестанно търсене на живот, изживян в „екстаз“. В песен, която пулсира със сърцето на инди музиката рок и душата на сънищата на психеделичната треска, слушателите са поканени на една одисея, която е колкото завладяваща, толкова и неуловима.
И все пак би било грешка да отхвърлим парчето като единствено хедонистично веселие. Португалия. Човекът съчетава живи цветове и предизвикателни признания, изработвайки слоест гоблен от стремителните желания на младостта, които се сблъскват с отрезвяващите удари на реалността. Този анализ навлиза дълбоко в тъканта на това, което първоначално може да изглежда като вибриращ хаос, за да разкрие сложните модели на значение, вплетени във всяка лирика.
Цветовете могат да предизвикат емоции, да изобразят статус и да символизират идеи - това е четката, с която Португалия. Човекът рисува тяхната звукова картина. Титулярният „Purple Yellow Red and Blue“ е зов на неизпълнени желания и хедонистични нужди. Това е изобразяване на многостранен подход към живота - кралското лилаво на благородните мечти, ярко жълтото на повърхностните печалби, страстното червено на неукротимото желание и наситеното синьо на меланхоличната интроспекция.
Тази интензивна комбинация от цветове изобразява дълбоко вкоренен копнеж за екстаз; „сърбеж“ главният герой на песента не може „да не се почеше.“ С всяко повторение има кресчендо на неотложност – психологическа молба за преживявания, които ще потушат „безнадеждното“ чувство с изблици на емоционална крайност, дори ако тези чувства са като преходни като цветовете в мимолетен залез.
Текстът „Когато порасна, искам да бъда филмова звезда или по телевизията“ сигнализира за невинна детска фантазия. Но песента умело се върти; „работя“ просто не ми върши работа“ не е просто фраза на мързеливо угаждане – тя говори за разминаването между обществените очаквания и индивидуалното щастие. Това е признание за неспособността на разказвача да се примири с конвенционалния модел на съществуване.
Прогресията от „филмова звезда“ до „знаменитост, родена като богато дете“ показва промяна в стремежа – осъзнаване, че известността се е превърнала в новата валута в общество, обсебено от личности и влиятелни лица. Тук линиите се размиват между истинската нужда от признание и повърхностното потрепване за слава.
В основата си „Всичко, което искам да направя, е да живея в екстаз“ не е плитък вик за безкрайни купони и мимолетни радости. Това е разширен израз на човешкото състояние, вечният вопли за нещо отвъд светското. Честото повтаряне на тази реплика подхранва пристрастяващата природа на бягството от реалността и хаоса, който нанася върху концепцията за удовлетворение.
Португалия. Човекът разкрива основополагаща истина в тези текстове – преследването на удоволствието често е отчаян спринт от екзистенциалния страх. В тази надпревара „екстази“ е нож с две остриета – както крайната цел, така и крайната гибел.
Повтарянето на „Просто искам да бъда зъл“ е повече от просто изявление; това е прегръдка на тъмната страна на главния герой - освобождаване от обществените норми и бунт срещу индоктринираното чувство за морал. Тази линия признава сянката вътре, частта, която копнее да се освободи от веригите на традиционните представи за „добро“.
Като нормализира религиозното и културно табу на „злото“, песента предизвиква слушателя да надникне в кътчетата на душата си. Да бъдеш „зъл“ означава да се отдадеш на най-съкровените си желания без чувство за вина, да прекрачиш границите и да изследваш забраненото. Превръща се в химн за онези, които са уморени да носят маската на съответствието.
Сред ехтящия хаос от снизходителни стихове, песента внезапно се стабилизира с дълбока простота: „Всичко, от което имах нужда, е нещо, в което да вярвам.“ Това е екзистенциалният център, тайната за потушаване на „безнадеждния сърбеж“. Да намериш смисъл в анархията на съществуването, да вярваш в нещо - всичко - което е в съответствие с автентичното аз.
Това предполага, че крайното решение на дисонанса не се крие в спектър от преживявания или обществено издигане, а в акта на вяра. Независимо дали в дадена идеология, в любовта, в изкуството или дори в себе си – вярата се появява като стабилизираща сила, постулирайки, че може би „всичко просто си идва на мястото“, стига човек да намери нещо, което да закотви съществуването му.