Уау-о-о-о-о, да
да
Уау-о-о-о-о, да
да
И черният дим се издига
От пожарите, казаха ни
Това е кризата на новото време
И ще се изправим на студа
Изправете се на студено
Много хора се разделят
И свят отделен само с едно сърце
Непременно ще се отклони и ще изчезне
Никой от нас няма да решава
И съдбата на човека е в ръцете
За този, който стои и се вслушва в призива
Уау-о-о-о-о, да
да
Уау-о-о-о-о, да
да
И черният дим се издига
От пожарите, казаха ни
Това е кризата на новото време
И ще се изправим на студа
Изправете се на студено
Ооооооо
Ооооооо
Ще стоим сами, ще стоим на студа
(О-о) ще стоим сами, ще се изправяме на студа (изправяме се на студа)
Ще стоим сами, ще стоим на студа (няма да стоим)
да
И черният дим се издига
От пожарите, които ни казаха
Това е кризата на новото време
И ще се изправим на студа
И черният дим се издига
От пожарите, които ни казаха
Това е кризата на новото време
И ще се изправим на студа
Изправете се на студено
В епоха, в която музиката служи едновременно като отражение и отклоняване на световния смут, „Black Smoke Rising“ на Greta Van Fleet се очертава като безспорен боен вик за солидарност в беда. Неговите текстове, гърмящи с неотложността на силен зов, разкриват дълбоко вкоренен коментар за съвременното човешко състояние.
Мощността на „Black Smoke Rising“ не е само в неговите заредени рифове или вокалната мощ, която ни напомня за златната ера на рока, но и в артикулираното му изобразяване на общество на ръба, гледащо в бездната на разделението и осъзнаващо необходимостта да стои 'на студено'.
Началните редове въвеждат „кулата“, вид висш ешелон, институция, надзираваща обикновеното население, което е особено трогателно в сегашната ни епоха на засилено наблюдение и авторитарни нюанси в управлението по целия свят. Ехо от Вавилон, може би, но тук това означава модерни конструкции на властта и тяхното прекъсване на връзката с хората, които „бързо минават“.
Докато властимащите „плюят на земята“, има подчертано презрение към масите отдолу, извеждайки системния елитизъм с пламенна критика. Тази разделяща йерархия кипи с мощ, която преодолява риска от подстрекаване на падането й, отразявайки съвременните социални катаклизми.
Когато групата избухва в припева, „И черният дим се издига“, ние моментално сме впримчени от визуалната метафора на възпламенимо напрежение и откровение. Напомнящ както за буквални, така и за метафорични пожари – горски пожари, изострени от изменението на климата или изгарящата страст на глобалните протестни движения – той символизира централна точка на промяна и осъзнаване.
Описвайки нашето време като „кризата на новото време“, текстът не просто лежи в латентно състояние в описанието на гибелта. Вместо това те се издигат, подобно на дима, който изобразяват, вдъхновявайки химнично единство да „изправим в студа“, напомняйки за устойчивост в лицето на смразяващите осъзнавания за нашата ера.
По-дълбоко в стиха „Много хора се разделят / И свят разделен само с едно сърце“ бие дълбоко послание. Въпреки неизбежното разделение на обществото, има основен призив за единство. Грета Ван Флийт се докосва до почти архетипна синергия, „едно сърце“, което продължава да бие, дори когато изглежда, че всички ние сме „задължени да се отклоним и да избледнеем“.
„Съдбата на човека“ в ръцете на бдителните – онези, които „стоят и се вслушват в призива“ – е овластяващо послание, скрит ясен призив да признаем нашата индивидуална и колективна сила. По същество това е дълбоко напомняне, че върховната сила не се крие в кулите отгоре, а в хората, обединени и готови да се издигнат.
Някои реплики изглеждат трансцендентни на слушателя, като например „From the fires, we've been said“, което предполага, че огънят на предизвикателствата и промяната не са нови, а се предават през поколенията, вечен цикъл, за който сме информирани, но изглежда неподготвен за.
„Ще стоим сами, ще стоим на студа“ служи едновременно като обещание и като предчувствие. Той е запомнящ се с двойното си значение: ангажимент да издържим и възможен предвестник на изолация в нашите изпитания. Повтарянето на този ред пробива темата за устойчивостта в съзнанието на слушателя.
Отвъд слоевете си социални коментари, „Black Smoke Rising“ се докосва до вечната традиция на музиката като универсален език за съпротива. Песента се превръща в емблема за всеки, който чувства болката от обществените разломи, за всеки, който цени духа на неподчинение срещу всички, и за всички, потопени в търсенето на колективна идентичност сред хаоса.
За бунтовниците редовете са призив не просто да наблюдават пасивно злините на света, но да се изправят срещу и да се ангажират активно. За романтиците пламът на песента разпалва вярата в обединена позиция срещу „студа“, призовавайки към прегръдка на споделена човечност над жаравата на свят в смут.