Мама не е вкъщи тази вечер
Така че можем да се търкаляме, да се бием с възглавници
Като голям рейджър OMFG
Нека всички да спим купон
Като дебело дете на пакет Smarties
Някой ми хвърли кексче
Време е да завъртите бутилката
Няма да говоря за това утре
Дръжте го само между вас и мен
Нека играем на истина или предизвикателство сега
Можем да се търкаляме по бельо как
Всяко глупаво коте трябва да бъде
Ела Кити Кити
Ти си толкова красива
Не отивай Кити Кити
Остани с мен
Ела Кити Кити
Ти си толкова глупав, глупав
Не отивай Кити Кити
Играй с мен
Каваи
Здравей Кити, здравей Кити
Здравей Кити, много си хубава
Здравей Кити, здравей Кити
Здравей Кити, толкова си глупава
Събуди се, имам тайна
Пинки се закълни, че ще го запазиш
Имам нещо, което трябва да видите
Нека бъдем приятели завинаги
Искам да правим всичко с теб заедно
Ела да играеш с Кити и мен
Ела Кити Кити
Ти си толкова красива
Не отивай Кити Кити
Остани с мен
Ела Кити Кити
Ти си толкова глупав, глупав
Не отивай Кити Кити
Играй с мен
Каваи
Здравей Кити, здравей Кити
Здравей Кити, много си хубава
Здравей Кити, здравей Кити
Здравей Кити, толкова си глупава
Mina sako arigato! Kawaii!
Mina sako arigato! Kawaii!
Каваи
Каваи
Каваи
Каваи
Мяу
Здравей Кити, здравей Кити
Здравей Кити, много си хубава
Здравей Кити, здравей Кити
Здравей Кити, толкова си глупава
Ела Кити Кити
Ти си толкова красива
Не отивай Кити Кити
Остани с мен
Ела Кити Кити
Ти си толкова глупав, глупав
Не отивай Кити Кити
Играй с мен
Парчето на Avril Lavigne от 2013 г. „Hello Kitty“ може да обърка обикновения слушател на пръв поглед. На своята жизнена, бонбонено оцветена повърхност, записът изглежда се включва в игриво празнуване на японската кавай култура, балансираща на ръба на културното присвояване. Но, както при всяко произведение на изкуството, драскането отвъд маникюрния лак често разкрива слоеве, които не се усещат веднага във високооктановото предаване на електро-поп ритми.
При по-задълбочено слушане, „Hello Kitty“ се превръща в нещо повече от обикновена смесица от японски фрази и западни парти тропи. Това е забавление през дихотомията на юношеството – идентичност, бунт и другарство на младежките духове, които се съпротивляват на привличането на предстоящата зряла възраст, докато всичко това е пренесено под знамето на повърхностно изобилие.
Привидно „Hello Kitty“ се чете като ода на забавлението, произлизащо от японската поп култура. Използването на „kawaii“ – термин, който стои в основата на естетиката на сладостта в страната – сигнализира за очарование от внесена форма на забавление. Този избор може повърхностно да изглежда като обезпокоителен културен токенизъм, но има друга гледна точка, която се появява, когато се разглежда собственият статут на идол на Лавин в тази култура.
Именно тук песента може да се разглежда като метакоментар – канадската певица въплъщава ролята на нашественик на западния поп, чувствайки се едновременно у дома си и чужденец в причудливото царство, за което пее. Това пресичане на познаване и изследване създава връзка с аудиторията, която преминава отвъд нейните типични демографски групи.
Дрънкащият дух на младостта прозира през фурнира на „kawaii“. Фрази като „major rager OMFG“ и хаотичните образи на битки с възглавници и партита за сън представят ясно отклонение от изтънчената поп музика, вместо това предлагат суров фон, където бунтът не просто се предполага, но се празнува.
В рамките на тези реплики Лавин прекрачва границата между зрелостта и носталгичното ехо на тийнейджърските приключения, улавяйки мимолетното, но универсално желание да стоиш неподвижен в момент, в който всичко изглежда възможно – където нощта и нейните тайни принадлежат само на онези, които се осмеляват да ги грабнат .
Скритата интимност на „Hello Kitty“ се появява в сенките на по-странните му реплики. Обещанието „да го запазим само между теб и мен“ се изплъзва до споделено преживяване, връзка между артист и слушател, запечатана с безобидните образи на „розова клетва“.
Това е шепот под крещящите текстове, нежна изповед в ръкава, която служи като напомняне за крехкостта, лежаща в основата дори на най-наглите веселби. Намеква за тайни, които са твърде сладки, за да бъдат предадени – свидетелство за приятелства, които оцеляват дори и на най-шеметните партита.
При дисекцията на титулярния рефрен, „Hello Kitty“, се натъкваме на най-трогателния нюанс на песента: извикването на икона от детството като символ на оставане привързано към по-простото време, непоколебима хватка на безгрижието. Да накараш Кити да „остане“ означава да отречеш неумолимия марш на зрелостта, игриво заклинание, което да попречи на жестокото тиктакане на социалния часовник.
Обратно, тази антропоморфна муза на невинността се превръща в алегория за самодефиниране в един хипер-осъждащ свят. Като заповядва на Кити да „играе с мен“, Лавин отправя ярък призив за самонасочване и силата на личния избор в епоха, в която автономията е едновременно оспорвана и ценена.
От „хайде да купонясваме всички като дебело дете на пакет Smarties“ до „някой да ми хвърли кексче“, песента нахално навлиза в относителна, макар и непочтителна, вена на обществен бягство. Такива линии, изградени така, че да завладеят колективната памет, подчертават отличителния белег на песента като средство за запомнящи се и споделени моменти.
Независимо дали става въпрос за хипнотичната повторяемост на „Mina sako arigato!“ или предизвикващото отскачане извикване на „Kawaii“, „Hello Kitty“ се врязва в мисловния пейзаж чрез лепкави кукички и сиропирани стихове, които жадуват да бъдат възпроизвеждани на повторение. Стремежът да се определи дали песента е уголемен стереотип или хитър център на тематично соаре в крайна сметка остава без отговор – само по себе си твърдение за сложността и противоречието на поп културата.