Пепеляшка, тя изглежда толкова лесна, „Трябва човек да го познава“, усмихва се тя
И слага ръце в задните си джобове в стила на Бет Дейвис
И идва Ромео, той стене. „Ти ми принадлежиш, вярвам“
И някой казва: „Ти си на грешното място, приятелю, по-добре си тръгни“
И единственият звук, който остава след като линейките си отиват
Дали Пепеляшка помита Desolation Row
Сега луната е почти скрита, звездите започват да се крият
Гадателката дори е прибрала всичките си вещи вътре
Всички с изключение на Каин и Авел и гърбавия от Нотр Дам
Всички правят любов или иначе очакват дъжд
И добрият самарянин, той се облича, подготвя се за шоуто
Той отива на карнавала тази вечер на Desolation Row
Офелия, тя е „под прозореца за нея, толкова ме е страх
На двадесет и втория си рожден ден тя вече е стара мома
За нея смъртта е доста романтична, тя носи желязна жилетка
Нейната професия е нейната религия, нейният грях е нейната безжизненост
И въпреки че очите й са вперени в голямата дъга на Ной
Тя прекарва времето си, надничайки в Desolation Row
Айнщайн, маскиран като Робин Худ със спомените си в сандък
Мина оттук преди час с негов приятел, ревнив монах
Сега той изглеждаше толкова безупречно страшен, докато палеше цигара
И той, когато е изключен, душеше водосточни тръби и рецитира азбуката
Не бихте се сетили да го погледнете, но той беше известен отдавна
За свирене на електрическа цигулка на Desolation Row
Д-р Филт, той държи света си в кожена чаша
Но всичките му безполови пациенти се опитват да го взривят
Сега неговата медицинска сестра, някакъв местен неудачник, отговаря за дупката с цианид
Освен това тя пази картичките, на които пише „Помилете душата му“
Всички свирят на свирките за стотинки, чуваш ги да свирят
Ако наведете главата си достатъчно далеч от Desolation Row
От другата страна на улицата са заковали пердетата, готвят се за празника
Фантомът от операта в перфектен образ на свещеник
Те хранят Казанова с лъжица, за да го накарат да се чувства по-сигурен
След това ще го убият със самочувствие, след като го отровят с думи
И Фантомът крещи на кльощавите момичета: „Махайте се от тук, ако не знаете“
Казанова просто е наказан за това, че отиде в Desolation Row”
В полунощ всички агенти и свръхчовешкият екипаж
Излезте и съберете всички, които знаят повече от тях
След това ги носят във фабриката, където е машината за инфаркт
Окачва се през раменете им и след това керосинът
Свален е от замъците от застрахователи, които отиват
Проверете дали никой не бяга към Desolation Row
Слава на Нептун на Нерон, Титаник отплава на зазоряване
Всички викат: „На коя страна си?!”
И Езра Паунд и Т.С. Елиът се бие в капитанската кула
Докато певците на Калипсо им се смеят, а рибарите държат цветя
Между прозорците на морето, където текат прекрасни русалки
И никой не трябва да мисли твърде много за Desolation Row
Да, получих писмото ви вчера, горе-долу по времето, когато дръжката на вратата се счупи
Когато ме попитахте как се справям, това някаква шега ли беше?
Всички тези хора, които споменаваш, да, познавам ги, доста са куци
Трябваше да пренаредя лицата им и да им дам други имена
В момента не мога да чета много добре, не ми изпращайте повече писма „не“.
Освен ако не ги изпратите по пощата от Desolation Row
В музикален пейзаж, пълен с емоционално разказване на истории, „Desolation Row“ се откроява като един от най-енигматичните и гъсто опаковани епоси на Боб Дилън. Завихрена от алюзии и алегории, песента отвежда своите слушатели на 11-минутно пътешествие през фантастична сцена, където абсурдът се смесва с дълбокото.
Тази натрапчива песен от албума на Дилън от 1965 г. „Highway 61 Revisited“ рисува панорама на хаос и разочарование, отразявайки суматохата на своята епоха, като същевременно поддържа вечно качество, което го поддържа актуален днес. С внимателно стъпване на лиричния лабиринт, който Дилън е изградил, нека изследваме мощните значения и трайното значение, наслоени в „Desolation Row“.
Дилън нанизва процесия от герои, както исторически, така и литературни, от Пепеляшка до Айнщайн, хвърляйки ги в миризмата на безпорядъка на модерността. Тези фигури, действащи извън времето и мястото, символизират слизане в състояние, в което социалните йерархии се изравняват и всеки става играч в театъра на абсурда.
Чрез трансплантирането на тези икони върху „Desolation Row“, Дилън подчертава едно споделено човешко преживяване – изгнание в дезориентиращ пейзаж, който отразява обществените катаклизми от 60-те години. Зад зловещото веселие, тези герои ни изправят срещу трогателна социална сатира, която изследва суетата и противоречията на съвременния свят.
Нежният, акустичен инструментариум на песента привидно контрастира с тежестта на нейното съдържание, умишлен сблъсък, който допълнително засилва интроспективната и сардонична природа на разказа на Дилън. Мелодичните избори на Дилън служат като спокоен контрапункт на хаотичните сцени в текста, приканвайки слушателя да се задържи върху тежестта на посланието отдолу.
Музиката ни съпровожда по тази пуста улица с усещане за примирено приемане, плачевно оплакване, което резонира с вика на душата за смисъл сред един свят, потънал в цинизъм и повърхностност.
Въпреки че е пълен с открити коментари, по-дълбокият резонанс на „Desolation Row“ се крие в изобразяването на отчуждението и търсенето на автентичност. Песента е мозайка от отчуждение, където герои и слушатели се лутат в търсене на реалност, неопетнена от маскарада на обществените норми.
Дилън подчертава борбата на индивида за истинско изразяване на фона на свят, който непрекъснато задушава и преопакова идентичността. Тогава „Desolation Row“ се очертава не само като място, но и като метафорично състояние на ума, убежище за онези, които се осмеляват да видят света през незамъглени очи.
„И единственият звук, който остава, след като линейките си тръгнат, е Пепеляшка, която помита Desolation Row.“ Способността на Дилън да капсулира силни визуализации и емоции само с няколко думи служи за гравиране на тези винетки дълбоко в културното съзнание. Тези текстове улавят натрапчивите последици от конфликта и устойчивостта на онези, които са оставени да се грижат за руините.
Подобни линии улавят същността на самото запустение, рисувайки ярки образи, които отразяват изолацията на индивида дори сред суматохата на един хаотичен свят. Те са кукички, които въвличат слушателя по-дълбоко в съзерцанието на богатия тематичен гоблен на песента.
Въпреки че е роден извън времето си, изображението на „Desolation Row“ на социалната разединеност остава дълбоко уместно. Докато светът продължава да се бори с дисонанс и дислокация, темите на песента отекват с новооткрита уместност.
Дилън създаде вечна предупредителна история, която говори не само за глупостта на неговото поколение, но и служи като огледало за бъдещите. Тази песен, изпълнена със социални коментари, е артистичен фар, който издържа, насърчавайки слушателите да се изправят срещу безпокойството на собствените си „Desolation Rows“.