Но ти не знаеш през какъв ад ме подложи
Да накараш някой да целуне кожата, която пълзи от теб
Да почувствам тежестта ти в ръцете, никога не бих използвал
Това е богът, на когото се моли хероинът
Чувствам се добре, момиче, чувствам се добре
Чувствам се добре, момиче, чувствам се добре
Чувствам се добре, момиче, чувствам се добре
О да бъда сам с теб
Има въпроси, които не мога да задам
Сега най-после
Най-лошото отмина
Вижте как се държите
Макара срещу
Границите на вашето тяло
Знам, че мразиш това място
Нито следа
От мен би спорил
Скъпа, трябва да избягаме
О, някой ден
Нашето бебе и нейната майка
И накърнената любов, която прави
Но не знам какво друго бих дал
Тогава се опитайте да целунете кожата, която пълзи от вас
Тогава почувствайте тежестта си в ръцете, които никога не бих използвал
Това е богът, на когото се моли хероинът
Чувствам се добре, момиче, чувствам се добре
Чувствам се добре, момиче, чувствам се добре
Чувствам се добре, момиче, чувствам се добре
О да бъда сам с теб
Чувствам се добре, момиче, чувствам се добре
Чувствам се добре, момиче, чувствам се добре
Чувствам се добре, момиче, чувствам се добре
О да бъда сам с теб
В пантеона на съвременната музика Hozier стои като скулптор на лингвистични паметници, песните му едновременно натрапчиви и дълбоки. „To Be Alone“ е песен, която улавя сложното взаимодействие на желание и необвързаност, балада, изплетена от нишките на копнежа и суровата реалност на човешкото съществуване.
Песента потапя лиричното си перо в мастилницата на интимността, записвайки разказ, който танцува между висцералното и уязвимото. Всеки стих е удар на интроспекция и откровение, тъй като Хозиер кани своите слушатели в частен свят, където сенките на личните демони и светлината на мимолетната връзка се събират.
Началните редове рисуват ярка сцена на дискомфорт и отчуждение сред колектива. Отвращението на Хозиер към „тълпите“ и техните силни, груби „химни“ говори за неподчинение срещу общественото нормализиране на токсичните поведения – остра критика на „културата на изнасилване“, както той се изразява.
Тази част от песента е мощна в своето осъждане, тъй като Hozier се прицелва в наглостта, с която вредните нагласи не само се показват, но и се празнуват. Използването на „химни“ предполага, че това не са изолирани инциденти, а широко разпространен и систематичен проблем, който е станал вкоренен и дори приет.
Блокиран от непознаваемия външен свят, припевът предлага тържествена почивка – „чувства се добре“ – повтаря се като мантра, която намира утеха в светилището на споделена, интимна връзка. Това е сакралното пространство, където певецът се чувства „като човек“, рядък момент от живота, вдъхнат на иначе екзистенциално уморено същество.
Острият контраст между интензивността на обществения живот и спокойствието на самотата е етап, в който призивът на Хозиер да бъдеш „сам“ с друг съдържа множество. Изобразеното общуване не е просто свързано с физическа близост, но и с дълбоко духовно и психологическо облекчение.
Може би най-поразителният парадокс на „Да бъдеш сам“ се крие в изследването му за намиране на комфорт в присъствието на друг, като същевременно признава вътрешния ад, който такава близост може да предизвика. Хозиер свързва интимността със саморазрушителното желание за хероин – мрачна, но болезнено честна метафора.
Това съпоставяне е ода на сложността на човешката връзка – присъщата борба да си позволиш да бъдеш уязвим с друг, да „усещаш тежестта си в ръцете, които никога не бих използвал“ предполага примирение с прегръдка, която е едновременно необходима и натоварена с потенциал за самоунищожение.
„To Be Alone“ крие по-дълбока интроспекция в борбата на певицата с идентичността. „Кожата, която пълзи от вас“ предизвиква чувство на отвращение към себе си, копнеж да избягате от собствената си форма и, може би, желание да бъдете възприемани отвъд собствената си кожа.
Лиричното пътешествие, на което Хозиер ни повежда, е емблематично за вътрешната битка, пред която сме изправени, когато собствените ни граници – физически, психологически и емоционални – са поставени под въпрос. Парчето е колкото за това да бъдеш сам с друг, толкова и за това да бъдеш сам със себе си, като се съобразяваш с частите от нас, които крием от очите на обществеността.
Сред мрака на стиха на Хозиер, редове като „Скъпа, когато угасваш светлините и целуваш очите ми“, предлагат блясък на нежна човечност. Тези думи са балсам, означаващ момент на нежност в свят, който често изисква стомана.
Двойствеността, уловена в тази песен – нейният суров ръб, съпоставен с моменти на мекота – остава за слушателя, повтаряйки основното послание: в крайна сметка, това, което наистина резонира, са малките убежища на разбиране и обич, онези мимолетни моменти, които издълбаваме от хаоса просто да „бъда сам с теб“.