Мислех, че съм гений
Но сега съм на двадесет и две
И започва да ми се струва, че всичко, което знам как да правя, е
Облечете костюм и го вземете
С шепата ми мелодии, които е болезнено да свиря
Светове на ноктите, като любими миди
Те изпълват нощите ми и след това отплуват
Имам стотици рокли, имам картини в рамки
И гърло, което се изпълва с паника всеки фестивален ден
Покорно се разпада за принцесата на Норвегия
Но вие с вашите кукленски мигли, вашите безкрайни тениски
Трябваше да знам кога е любимият ти запис
Беше същата като тази на баща ми, щеше да ме свалиш
Предполагам, че винаги ще бъда такъв
Погълнат от думите и на половината път до космоса
Но там, до огъня, ти предложи ръката си
И като го взех, те обичах, момчето с плана
Ти ме събори чист като бор
Човекът с брадвата
И светлината в очите му
Преживели сме толкова много трудни времена
Пиша любовна песен
За теб, скъпа
„The Man with the Axe“ на Lorde, песен от нейния албум „Solar Power“, получил одобрение от критиците, е емоционално парче, което въплъщава емоционалната сложност на израстването, размисъла за любовта и борбата с идентичността. Песента улавя момент, чувство и интроспекция, които се чувстват едновременно дълбоко лични и универсално свързани.
Със звуков пейзаж, който е едновременно натрапчив и насърчителен, Lorde подготвя сцената за едно лирично пътешествие, което кани слушателите да отлепят пластовете от метафора и значение. Тази статия изследва под повърхността на песента, дешифрирайки поетичните енигми и извличайки нюансираните емоции, вградени в мелодията и стиховете.
В началото на песента Lorde пее за любовник, който мести мебели и изключва светлините – прости действия, които прикриват по-дълбока символика. Този своеобразен домашен бог дирижира сцената, подготвяйки сцената за свят, в който тривиалното избледнява и това, което остава, са силуетите на двама влюбени души. Тези форми в сенките капсулират тяхната история, предполагайки споделено минало, богато на моменти, които съществуват отвъд светското.
„Сребърната коса“ и „офисната работа“ представляват съответно зрялост и ежедневие, в рязък контраст с динамичния танц на младата любов. Това е ярка картина за това как обикновеният живот може да съдържа необикновени моменти, как рутината може да бъде загърбена, разкривайки огнената сърцевина на човешката връзка.
Когато Лорд пее, че си мисли, че е гений, но сега е на двадесет и две и приравнява уменията си на просто облекло и посрещане на деня, има осезаемо чувство на разочарование. Тя изследва дихотомията на младежката арогантност и отрезвяващото бръмчене на зрелостта, където талантите се чувстват като тежест, а творчеството се превръща във форма на бягство от очакваното.
Метафората за „световете на ноктите, като любимите миди“ внушава крехкостта на мечтите и амбициите, които изпълват нейните нощи и избледняват на зазоряване. Лорд улавя същността на артистичната борба, усещането за огромните вътрешни пейзажи, хванати в капан, красиви, но непостоянни и често неоценени.
Въпреки че е украсена с рокли и е заобиколена от атрибутите на успеха, Лорд разкрива дълбоко вкоренено безпокойство, особено по време на публични събития, на които се празнува. Метафоричната принцеса на Норвегия се разпада под тежестта на очакванията и изпълненията, загатвайки за изолацията, преживяна на върха на славата.
Това е метафора за уязвимостта в рамките на величието, където автентичното аз на Лорд е затъмнено от ролите, които трябва да играе, разкривайки конфликта между публичната й личност и личните й сътресения.
Емоционалната кулминация на песента достига до разпознаването на дълбоко вкоренени модели в отношенията. Откриването, че любимият запис на нейния любовник отразява този на баща й, означава нежелано осъзнаване, че тя може подсъзнателно да търси позната любов – любов, потенциално изпълнена със същите сложности и разочарования.
В това завоалирано откровение Лорд разкрива психологически разказ, който резонира с мнозина – че чувствата ни често са повлияни от историята ни, че можем да бъдем заслепени от това, което мислим, че знаем, и че понякога любовта може да посече остро като брадва.
Лиричното майсторство на Лорд блести, когато тя приравнява емоционалната си капитулация на чистото отсичане на бор от „човека с брадвата“. Връзката, със своята скрита острота, е силно осветена от трогателни образи. Простотата на изявлението противоречи на неговата дълбочина, символизирайки трансформиращ момент на яснота или края на една ера.
Докато песента завършва, Lorde следва традицията на музиканти, които превръщат своите любовни истории в балади, което предполага, че един интимен дневник се е превърнал в обществено съкровище. Нейната декларация, че написва любовна песен, се чувства като признание за минала привързаност и може би нежно сбогуване с това, което някога е било ценено.