И не знаеш ли, не знаеш ли
Че е грешно да вземеш това, което ти е дадено
Дотук, сам
Може да се разберете, ако се опитате да бъдете силни
Но никога няма да бъдеш силен, защото
Ти си богато момиче и си отишла твърде далеч
Защото знаеш, че така или иначе няма значение
Можете да разчитате на парите на стареца
Можете да разчитате на парите на стареца
Това е кучка и отиде твърде далеч
Защото знаеш, че така или иначе няма значение
Кажете пари, но няма да ви стигне твърде далеч
Откара те твърде далеч
Високо и сухо, без дъжд
Толкова е лесно да нараните другите, когато не можете да почувствате болка
И не знаете ли, че любовта не може да расте
Защото има твърде много за даване, защото предпочиташ да живееш
Заради тръпката от всичко това, о
Ти си богато момиче и си отишла твърде далеч
Защото знаеш, че така или иначе няма значение
Можете да разчитате на парите на стареца
Можете да разчитате на парите на стареца
Това е кучка и отиде твърде далеч
Защото знаеш, че така или иначе няма значение
Кажете пари, но няма да ви стигне твърде далеч
Кажете пари, но няма да ви стигне твърде далеч
Кажете пари, но няма да ви стигне твърде далеч
Откара те твърде далеч
И ти казваш
Можете да разчитате на парите на стареца
Можете да разчитате на парите на стареца
Ти си богато момиче, богато момиче
О, ти си богато, богато момиче, да
Кажете пари, но няма да ви стигне твърде далеч, о
Плавайки през квази соул-поп мелодиите от 70-те години, песента „Rich Girl“ на Hall & Oates има повече от просто закачлива мелодия. Под хармоничната повърхност тази песен е сложен портрет на правото на богатство и измамата на автономията, която носи със себе си.
Появявайки се в зенита на успеха на Hall & Oates, „Rich Girl“ често се тълкува погрешно като проста песен за жена, която живее от богатството на баща си. Тук обаче има дълбочина и критика, които се простират отвъд едноизмерните преценки за материализма.
Песента приема личността на разказвач, който говори на или за титулярното „богато момиче“. Това, което се разгръща, не е просто прост разказ, а проницателно изследване на дихотомията между богатство и личностно израстване. Още първите редове подготвят сцената за живот, сгушен в привилегии, но кух в основата си.
Освен това закачливият припев въплъщава съблазнителната лекота на облягането на наследеното богатство. „Ти си богато момиче и си отишла твърде далеч“ първоначално може да звучи просто като прокламация, но това е предупредителен изстрел за дълбините, в които човек може да потъне, когато има богатство без граници.
В основата на „Богато момиче“ лежи финото разбиране на фалшивото чувство за свобода, което богатството може да създаде. Той пее за привидна независимост, която е подкопана от самото средство, което я позволява - 'парите на стареца'.
Правото се разглежда внимателно в цялата песен, което предполага, че разчитането на нечие наследство възпрепятства истинската сила и независимост. Текстът намеква, че докато богатството може да проправи пътища, то може също така да изгради стени, които ограничават и възпрепятстват истинското личностно развитие.
„Високо и сухо, вън от дъжда“ рисува картина на безопасност и комфорт, осигурени от богатството, само за да бъде съпоставен с невъзможността да „нараниш другите, когато не можеш да почувстваш болка.“ Това показва обезпокоително откъсване от реалността на тези с по-малко късмет и емоционалното спиране на растежа, което се случва в позлатена клетка.
Хол и Оутс са умели да вплитат тази дихотомия в пищен музикален фон, затвърждавайки идеята, че да бъдеш недокоснат от бедствието може също да означава да бъдеш недокоснат от растежа, който носи.
Въпреки оптимистичното си темпо, „Богато момиче“ може да се тълкува като критика на Позлатената ера от 70-те години, подобно на тази, която Марк Твен сатиризира век по-рано. Това е наблюдение за по-широкия културен етос на времето, дълбоко вкоренен в натрупването на богатство и социалния статус.
Използвайки фигурата на „богатото момиче“, Хол и Оутс отразяват обществен характер, роден от ексцесиите на тяхната епоха. Те подчертават потенциално разрушителната природа на богатството, особено когато то замества личната амбиция и замъглява истинската самооценка.
Настойчивият рефрен „Можете да разчитате на парите на стареца“ се превръща в мантра на зависимост и празнота. Той улавя основното чувство на песента – парите, макар и необходими, не се равняват на удовлетворение или радост.
„Кажи пари, но няма да те отведе твърде далеч“ се превръща в парадоксална истина в песента, реплика, която загатва за ограниченията, които богатството налага върху търсенето на смислен живот. Това е гениалността на Hall & Oates да създават песни, които резонират отвъд тяхната ера и в духа на времето на бъдещите поколения.