Всичките ми линии на дланите тичат, разтягат се
„Кръстосай дланта ми като сляпо гравиране на кръст
Мумифицирана палма, заснемане от ерата на памук
Бронзова дланта ми сега, сега цялата кафява длан
Посещава някаква среда
Няма да се доближи до мен
Държи се с мен като с метеор
Тя ме плаши
Кокалестият ми
Сега, сега, Били, не наистина
Кокалестият ми
Сега, сега, Били, не наистина
аз, хей, аз
Ооо, ааа
Били, Били, не съвсем
аз
Сурови
аз, хей, аз
ааа
Били, Били, не съвсем
аз, хей, аз
амнезия
аз, хей, аз
Ооо, ааа
Били, Били, не съвсем
аз
Сурови
аз, хей, аз
ааа
Били, Били, не съвсем
аз, хей, аз
амнезия
О, защо аз, защо аз, о, имам предвид о, мой аз
Не разбирам защо имам нужда от всички тези коси, които не могат да издържат на тези
О, защо аз, защо аз, о, имам предвид о, мой аз
Не разбирам защо имам нужда всички тези коси да не могат да стоят до теб
Всяко движение след внезапно движение
Déjà vu отвличане
Суки-суки
Лепкава психика, докосваща
Толкова много сетивни
Капещо капещо капещо пръскане пръскане случващо се
Вече
Сега, сега, Били, не наистина
О, защо аз, защо аз, о, имам предвид о, мой аз
Не разбирам защо имам нужда всички тези коси да не могат да стоят до теб
Кокалестият ми
Сега, сега, Били, не наистина
Кокалестият ми
Сега, сега, Били, не наистина
амнезия
аз, хей, аз
Ооо, ааа
Били, Били, не съвсем
аз
Сурови
аз, хей, аз
ааа
Били, Били, не съвсем
аз, хей, аз
амнезия
Странен човек
Диво цунами
Попаднете в други светове
Без ръка в морето от перли
Погребан в замръзнали къдрици Jheri
Странен човек
Херцог
Стреляне по пасианс
Без ръце
Изпийте едно
Шокиращи погледи
Зулу сомнамбулно състояние
Вдигни китката си
О, мамка му
Ох, а-ох, мамка му
Фантомни устни
Груби устни
Аз съм в ексклузивни клепачи
Вдигни китката си
Ооо, мамка му
Ох, а-ох, мамка му
Вдигни китката си
О, мамка му
ааа
Аз не съм лайно
Тя върти телевизор
През сбръчканото копче търсенето жълтеникаво жълто
Тя е вашият опит с вашия експеримент
Никакъв фалшив символ не летеше, о, моля, шокирайте ме, толкова съжалявам, фалцет
Ти си нейният експеримент
Тя е вашият опит
Звуковото нападение, което е „Billy Not Really“ на Death Grips от албума им „Niggas on the Moon“ от 2014 г., е пъзел от загадъчни текстове, френетична енергия и експериментален рап. Песента изглежда действа на ръба на кохерентността, сливайки образи и звуци в разказ, който отразява вътрешния смут и фрагментираната идентичност.
Да дисектирате „Billy Not Really“ означава да навлезете във времево изкривяване; това е водовъртеж от мисли, яростен диалог със себе си, който предизвиква слушателя да намери смисъл в хаоса. Песента е тест за желанието на човек да се потопи в непознатите сфери на екзистенциален страх, музикално преведен от провокативния артистизъм на Death Grips.
Повтарящият се рефрен на песента „О, защо аз, защо аз, о, имам предвид о, мое аз“ служи като натрапчиво ехо на егото. Това предполага конфронтация със себе си, продължаващ вътрешен диалог, изпълнен с екзистенциални въпроси. Този рефрен акцентира върху песента, връщайки фокуса на слушателя към централната тема за борбата на индивида срещу обстоятелствата и тревогата, която го обзема.
Като многократно поставя под съмнение връзката си с „всички тези косми“, говорещият изглежда изразява желание да се откъсне от повърхностното, което вероятно символизира презрение към материалната привързаност или човешката суета, изисквана от обществото. Текстовете в този контекст биха могли да представляват борбата за запазване на индивидуалността сред външен натиск за съобразяване.
Стихът „Visits some media / Won’t come near me / Treats me like a meteor / She scares me“ вплита езотерични и мистериозни елементи в песента. Death Grips често вдъхват музиката си с абстрактна символика и тук извикването на медиум може да символизира опити за разбиране на по-дълбоки истини или общуване с части от психиката, които обикновено са скрити.
Страхът и дистанцията на медиума към говорещия може да отразяват идеята, че някои вътрешни аспекти на нашата идентичност могат да бъдат поразителни или чужди, дори за тези, които твърдят, че разбират метафизичния свят. Този ред предполага, че някои истини за нашата вътрешна същност са толкова дълбоки или обезпокоителни, че е най-добре да ги оставим неизследвани.
Тъй като думите „Amnesia“ циклично пробиват звуковия пейзаж, усещането е като заклинание. Какво се забравя - или кой иска да забрави? Постоянното повтаряне на „Били, не наистина“ точно преди думата „амнезия“ засяга идеята за отричане на собствената идентичност или отхвърляне на части от себе си в опит да се справи с неприятни реалности или минали травми.
Може би „Били“ е алтер его, страна на психиката, която е активно потискана, или дори представяне на средния конформистки индивид, от който разказвачът се разграничава. Тогава рефренът „не наистина“ изглежда като защитен механизъм, начин да се отречем от определени истини или присъщата връзка, която всички споделяме с „Били“, когото или каквото и да представлява това.
Сред потока от смущаващи и странни образи, фрази като „Sucky-sucky / Sticky psyche touching“ правят особено впечатление. Те са сетивни и почти висцерални в евокацията си, съпоставяйки интимното с инвазивното, говорейки за ритмичното проникване на песента в зоната на комфорт на слушателя.
Тези редове описват психика в конфликт, желаеща да докосне и да бъде докосната, но намирайки преживяването за поразително, дори насилствено. Това е мощна метафора за това как нашите най-дълбоки желания за връзка и разбиране често могат да доведат до заплетена бъркотия от емоции и преживявания, оставяйки ни по-изолирани в процеса.
Фразата „Странният човек / дивото цунами“ може да се разглежда като признание за странността във всички нас – странният човек, който съществува в периферията на нашата представа за себе си. Свирепостта на цунамито изобразява неудържима сила, вероятно необузданите и сурови аспекти на човешката природа, които, подобно на природно бедствие, са мощни и непредсказуеми.
Когато MC Ride се позовава отново на „Чудака“, като го приравнява към „Херцог“ и „Shootin“ пасианс, изглежда, че носи инсинуация за интроспекция и самоналожена изолация, подобно на произведенията на режисьора Вернер Херцог, известен с неговите дълбоки разкази. Това е представа за себе си на артиста по време на работа, самотен и уникален в тяхната визия, роля, която самите Death Grips често въплъщават в пейзажа на съвременната музика.