[Припев:]
Агент Ориндж
Агент Ориндж
Агент Ориндж
Огън, който не гори
Всички белези са изтрити отдавна
Белезите са излекувани
Ракът се прокрадва в невинните им души
Паметници от плът и кръв
Оцелели са незаконно наказани
Отровени до края на живота си
Физическа деформация
Какво лекарство ще помогне?
Мъртворжанията ще се увеличават
[Припев:]
Плачат опечалени слаби сърца
Чакам края
В това състояние те умират
Новородените на проклетите
Запазени в епруветки за поколенията
Порочен кръг на предаване
Няма начин за репарации
Трябва да живее с химически агент, наречен
[Припев:]
Agent Orange… изгаряне
Agent Orange… изгаряне
Agent Orange… изгаряне
В твърдия гръбнак на метъл музиката малко песни бият с историческото съзнание и агресията, открити в „Agent Orange“ на Sodom. Това не е просто заглавие; това е обвинителен акт. Парче, което свирепо пронизва високоговорителите като машинно обработени зъбни колела във военна машина, парчето е звуково нападение, което повтаря жестокостите на войната във Виетнам с особен фокус върху опустошителното въздействие на хербицидното оръжие Agent Orange.
Отлепвайки слоевете на това звуково нападение, ние се сблъскваме с дълбочината на ужаса и наследството от болка, гравирано в кожата на историята от химикал, който е толкова зъл, че продължава да сее хаос десетилетия след падането на последната бомба. „Agent Orange“ не е просто реликва от легендарното минало на метъла – това е завещание, ревящи мемоари за отровената земя и засегнатите жертви на най-мрачните изобретения на войната.
Дори и без да разбирате нито една дума, силата на „Agent Orange“ е несъмнена – китарите се сблъскват и барабаните се чукат с интензивността на стрелба. Содом не просто играе; те атакуват инструментите си, изграждайки пейзаж от звук, който отразява разкъсаните от войната терени и яростното пръскане на хербициди от небето. Чистата агресия в тяхното изпълнение е подходяща почит към темата, звуково копие на собствения хаос на войната.
Това е многосетивно изживяване, от вида, който Содом майсторски е създал - война не само се разказва, но се усеща. Безмилостното темпо и експлозивните рифове имитират продължително, болезнено жужене, което следва експлозия, не оставяйки място за отсрочка, подобно на трайните последици от Agent Orange върху засегнатото население.
Agent Orange, с кодово име за хербицидното оръжие, е само началото на сложната мрежа на Содом. Използваните образи изобразяват политика на изгорена земя, възприета съвсем буквално, където унищожаването на земята се равнява на подчинение на нейния народ. Това е майсторска критика не само на военновременните тактики, но и на сляпата власт на правителството – „Само вие предотвратявате гората / Легализирате войната“ – която поставя под въпрос морала на политическите решения, маскирани като стратегически потребности.
Под първоначалния слой на критиката на войната се крие нюансирано изследване на упоритото и коварно естество на травмата. „Белезите са излекувани“, но битката далеч не е приключила. „Ракът се прокрадва в техните невинни души“, разказва Содом, като прави паралел между физическото замърсяване на земята и духовното и културно отравяне на нейните наследници. Тази песен е ярко напомняне, че истинската цена на войната не може да бъде измерена единствено в непосредствените жертви на насилието.
Сред куп непоколебими текстове, „A fire that didn’t burn“ стои като един от най-смразяващите. Той капсулира парадокса на Agent Orange - дефолиант, предназначен да спасява животи, като отказва прикритието на врага, но на практика той осъжда безброй на бавна, агонизираща смърт. Фразата е натрапчива в своята простота, подчертавайки трайните, невидими щети, нанесени от химикала.
„Физическа деформация / Какво лекарство ще помогне?“ е друга реплика, която прорязва до сърцевината. Тези думи служат като мъчително напомняне за вродените дефекти и болести, които продължават да се появяват дълго след края на конфликта. Поставеният въпрос е риторичен, натоварен с мъка, която знае, че няма лек за такова страдание.
„Запазени в епруветки за поколения / Порочен кръг на предаване“ – прозрението на Содом за далечните последици от химическата война разширява разговора отвъд бойното поле. Те се занимават с тихия кошмар от генетични мутации и здравословни проблеми, предавани през годините. Това не е просто исторически разказ; то се превръща в предсказание, предупреждение за цикличния характер на предизвиканите от човека бедствия.
Чистата безпомощност, предадена в редовете „В очакване на края / В това състояние те умират / Новородени на прокълнатите“, предизвиква не просто образ, а дълбоко чувство на отчаяние. През призмата на наелектризиращата музикална мощ на Содом, слушателите са принудени да станат свидетели на необозримите разходи, платени не само от войниците от вчера, но и от децата на утрешния ден.
В традицията на протестните песни, „Agent Orange“ резонира с мощна смесица от гняв и застъпничество, отказвайки да остави жертвите на химическата война да избледнеят в аналите на историята. Содом крещи в празнотата, изисквайки внимание и действие, химическо изгаряне на потока от колективна памет, което не може и не трябва да бъде игнорирано или забравено.
Като завършващ залп, повторението на „Agent Orange… burn“ се превръща в мантра, символично заклинание, което има за цел да пречисти чрез спомен и звукова конфронтация. Содом създава разказ, който изисква морална равносметка, събуждайки съвестта чрез средство, което надхвърля езика и културата. „Agent Orange“ е едновременно почит към корените на траш метъла и мощно изявление за капацитета му за социален коментар.
Няма свързани публикации.